Теодора Димова
Предколеден разказ
Пред вратата на купето стоеше един циганин с нещо като подвижна платформа пред себе си, на която бяха поставени, както по-късно Мина щеше да разбере, опаковани парфюми.
Теодора Димова
Камбанният звън
Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам. Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.
Теодора Димова
Две моментни снимки
Беше от онези спокойни, прелестни, напоени със синева и слънце дни, когато ни се струва, че светлината е някак по-светла и цветовете по-наситени, един от онези дни, в които есента се разстила с нюансите си.
Теодора Димова
Филип
Минà си спомняше как дядо му го целуваше, прегръщаше крехкото му телце и го милваше по косата и бузите с грамадната си груба ръка. Той често изпитваше чувство за миналото, пресовано до часове, озадачаваше се от лекотата, с която времето, дните, годините можеха да бъдат прескачани.
Теодора Димова
Съсъд от скръб
Плачеше за хората, чиито думи и грехове щеше да носи в себе си, за съсъда от скръб, в който щеше да се превърне живота му, съсъда от скръб, в който се превръща рано или късно всеки живот.
Теодора Димова
Да не се уплашиш
Ето какво се случва на 19 юни. Бояна е оперирана под пълна упойка. Операцията е продължила няколко часа, прелели са й три банки кръв, бъбрекът е спасен.
Теодора Димова
Илиана, Лена, застиването
Двама мъже разказват един пред друг връзката си с една жена, единият я нарича Илиана, другият я нарича Лена, към средата на книгата читателят започва да се досеща, че тя e една и съща личност.
Теодора Димова
Стопкадър
Мой близък приятел режисьор ми разказа следното: той репетирал своята пиеса, в края на юни стигнали до закрито представление, започнало лятото, в началото на септември трябвало да имат възстановителни репетиции, в началото на октомври да излязат с премиера.
Теодора Димова
Четири вида любов
От доста години имам чувството, а напоследък и убеждението, че книгите, филмите, изложбите, концертите са живи същества, че с една книга, филм, картина се срещаш точно по същия начин, както се срещаш с един човек.
Теодора Димова
Влакът за Емаус
Клеопа и Безименния му спътник вървят към малкото селце, отдалечено на половин ден път от Йерусалим. Пътят към Емаус е прашен, денят е горещ, изминалите събития са неописуеми и тежки, скръбта към техния учител е задушаваща...
няма коментари