ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

560 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“, „Влакът за Емаус” и повестта „Първият рожден ден”. През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература. През 2019 г. Теодора Димова станал носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През същата година излезе романът ѝ “Поразените“, който по-късно се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2022 г. „Поразените“ получи новоучредената френска литературна награда „Фрагонар“. През 2023 г. Теодора Димова стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св.Климент Охридски”. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Кръст от пепел“.

Предколеден разказ

Пред вратата на купето стоеше един циганин с нещо като подвижна платформа пред себе си, на която бяха поставени, както по-късно Мина щеше да разбере, опаковани парфюми.

Теодора Димова

Камбанният звън

Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам. Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.

Теодора Димова

Две моментни снимки

Беше от онези спокойни, прелестни, напоени със синева и слънце дни, когато ни се струва, че светлината е някак по-светла и цветовете по-наситени, един от онези дни, в които есента се разстила с нюансите си.

Теодора Димова

Филип

Минà си спомняше как дядо му го целуваше, прегръщаше крехкото му телце и го милваше по косата и бузите с грамадната си груба ръка. Той често изпитваше чувство за миналото, пресовано до часове, озадачаваше се от лекотата, с която времето, дните, годините можеха да бъдат прескачани.

Теодора Димова

Съсъд от скръб

Плачеше за хората, чиито думи и грехове щеше да носи в себе си, за съсъда от скръб, в който щеше да се превърне живота му, съсъда от скръб, в който се превръща рано или късно всеки живот.

Теодора Димова

Да не се уплашиш

Ето какво се случва на 19 юни. Бояна е оперирана под пълна упойка. Операцията е продължила няколко часа, прелели са й три банки кръв, бъбрекът е спасен.

Теодора Димова

Илиана, Лена, застиването

Двама мъже разказват един пред друг връзката си с една жена, единият я нарича Илиана, другият я нарича Лена, към средата на книгата читателят започва да се досеща, че тя e една и съща личност.

Теодора Димова

Стопкадър

Мой близък приятел режисьор ми разказа следното: той репетирал своята пиеса, в края на юни стигнали до закрито представление, започнало лятото, в началото на септември трябвало да имат възстановителни репетиции, в началото на октомври да излязат с премиера.

Теодора Димова

Четири вида любов

От доста години имам чувството, а напоследък и убеждението, че книгите, филмите, изложбите, концертите са живи същества, че с една книга, филм, картина се срещаш точно по същия начин, както се срещаш с един човек.

Теодора Димова

Влакът за Емаус

Клеопа и Безименния му спътник вървят към малкото селце, отдалечено на половин ден път от Йерусалим. Пътят към Емаус е прашен, денят е горещ, изминалите събития са неописуеми и тежки, скръбта към техния учител е задушаваща...