
Теодора Димова


Гледна точка
Уродливата демокрация
Хората от моето поколение познават онова шизофренно раздвояване в детството ни по времето на тоталитарния режим – у дома с тих глас се говорят неща, които никъде навън не трябва да бъдат казани, които с никого навън не могат да бъдат споделяни.

Гледна точка
Новговор от Боровец
В Боровец се проведе семинар на Партядрото, което контролира Партпериферията и управлява държавата. Очевидно целта на семинара беше Партядрото и Партпериферията по-ефективно да управляват безмълвните маси, „пролите”, като ги направят още по-безмълвни и съгласни.

Гледна точка
Червената роза
Това се случило през есента на 1964. Иван се прибирал привечер от училище заедно със съучениците си – тийнейджъри на петнайсет, шестнайсет години. Вървели към трамвайната спирка на тумба, закачали се, смели се, разказвали си весели истории.

Гледна точка
Червените опорни точки
Всеки човек се нуждае от опора. Нашето мислене, отношението ни към света, изграждането на ценностна ни система са немислими без опорни точки. Но трябва да сме достигнали до тях със собствени усилия, а не да са ни дадени наготово или наложени.

Гледна точка
Списъкът
на подмяната
„Бисеров е първата птичка, която ще отлети” – каза Борисов. Не, „Бисеров” не е птичка, „Бисеров” е цирей, който се пукна. „Бисеров” е гангрената, от която е заразен целият организъм на нашата държава.

Гледна точка
Разговори покрай нас
След като дори заради децата си не излязохме на улицата, какво ли друго би могло да ни събуди! След като тях не защитихме, кого ли друг бихме могли да защитим! След като тях не подкрепихме, кого ли изобщо бихме могли да подкрепим!

Гледна точка
Протестът
на децата ни
Две десетилетия след началото на промените студентите отново протестират. Отново сме на изходната точка. Отново търсят път, различен от терминал 1 и терминал 2. Вие, нашите деца, се превърнахте в наши родители. Ние ви следваме. Ние сме с вас. Времето е ваше!

Гледна точка
Нещастен аз човек!
Това възклицание се изтръгва от гърдите на свети апостол Павел. Кой ли от нас би могъл с по-голяма искреност и простота да формулира пъкленото раздвоение, което непрестанно ни измъчва.

Гледна точка
Правда, и мир, и радост
Царството Божие е творческият квас, който ни изгражда, живият хляб, с който растем и укрепваме. То е радостта и красотата, които дават смисъл на живота ни. В това е простият смисъл на популярната сентенция на Достоевски, че красотата ще спаси света.