ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

420 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Глас срещу злото

Ако има нещо, което ни кара да се връщаме към ужасите на миналото, то не е поради вроден мазохизъм, а е заради усещането, че историята по някакъв особен начин ни застига или връхлита...

По стъпките на Чернодрински

Една книга и един адрес: улица „Бузлуджа“ 53. Една книга, която имам от доста време, но която напоследък не ми дава мира заради заплетените възли от една „обща история“, все по-странно „несподелена“, колкото повече се политизира.

„Тая нощ сънувах…“ (II)

Присъни ми се тая нощ толкоз необичаен сън, какъвто не съм убеден, че е спохождал ни Фараон, ни Навухохоносор, ни Настрадин ходжа, нито дори Румен Радев или Бойко Борисов. Сънувах, че се понасям из Софийското поле, за да се куртулисам от болестното уединение.

Новогодишна фукария

За изненада времето по Нова година е почти пролетно. По небето вместо мъгли плуват разкъсани облачета, вятърът е топъл. Идеално време да влезеш в ролята на „фланьор“ по софийските улици или на „бродник“, ако се придържаме към фолклора.

Палто за Коледа

Чух тази история преди години от един духовник и все се сещам за нея пред Рождество. Не съм искал изричното му позволение да я разкажа, но съм убеден, че няма да има нищо против, тъй като всяка споделена история рано или късно се превръща в притча. И тъй, действието на тази история се разгръща в едни далечни години...

Уловеното небе

Ранните следобеди са спокойно време, особено щом леко ръми. Какво по-хубаво време за карантинна разходка из обмитите под дъжда улици. Така с всяка следваща софийска история и аз частично допълвам предишната, защото наслагването на спомени е част от един разказ, продължаващ във времето.

Шилер за подпалки

Излизам по здрач и попадам в една необичайно тъжна София. Карантинирана, но все пак предколедна София. Неонова София. Не знам замисляли ли сте се колко лъжовно нещо е флуоресцентната светлина на коледните украси, ако го няма истинското рождественско настроение...

Македонски братоубийства

Стапящият се сняг бързо обръща софийските улици в низ от ледени локви, откъдето всичко бива осеяно с безброй кални стъпки. Чернила върху снега, непонятни дири на една или друга история, които никой не е описал и едва ли някой е в състояние да разчете.

Политическият театър и геноцидът

За геноцида в Руанда – едно от травматичните кръвопролития от края на ХХ в. – се знае немалко. На този фон обаче проектът на режисьора Мило Рау „Радио на омразата” (2011) е наистина уникален със своята гледна точка.

Кой уби Александър Греков?

Привечер по улица „Гурко“. Никакъв полумесец не изниква на смръщеното небе, което вътрешно ми подсказва, че предстоящата софийска история се очертава да е от по-мрачните.