ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

289 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Поруганият гроб на Стамболов

Вестта, че пак са посегнали на гроба на Стефан Стамболов на Централните гробища в София и че случилото се съвпада с годишнината от неговото убийство – 18 юли 1895 г. – няма как да не навежда на размисли.

Национализацията на 12 юли

Не си спомням кога за първи път чух да споменават датата 12 юли по по-особен начин. Времето преди, имам предвид преди промените, беше бавно време: на дългите разговори сред близки, където много неща се казваха, без да се изрекат изцяло.

Ако България беше остров…

В мечтата за остров има нещо глобално, нещо от несбъднатия български копнеж по морските ширини, от историческите ни тежнения да граничим единствено със себе си, потопени в безбрежността на историята като океан, но и укрити в нея.

Зад фасадата
на Аншлуса

Желанието да надзърнем зад кулисите на случващото се в политиката е старо като света. То ни дава историята: разказът за онова, което не само е, но и би могло да бъде. Представете си колко много неща дори днес си остават спотаени, зад „сенчестия екран“ на събитията.

Пак ли Георги Димитров?

Констатация първа: властта вече се разделя с председателството си и опозицията внася вот на недоверие. Това са фактите. Ала изхождайки от аргумента за скритата пружина (на мотивацията) е редно да се питаме защо и как.

Архипелагът на Гросман

„Всичко тече“ е фраза, чиято словоупотреба обикновено релативизира историята. Всичко, дори и най-голямото зло, ще отмине, какво ли не е видял или претърпял досега този свят – от братоубийството на Каин до тоталитарните идеологии на ХХ в.

Размисли по българската периферия

Напоследък пак изпаднахме в географско самосъзерцание. Къде наистина сме и защо сме тук, а не другаде, точно в този юго – (източен или западен – според гледната точка) ъгъл на Европа...

Московски мираж

Хърватският класик Мирослав Кърлежа в невероятната си книга „Москва 1925“ пише, че „в Русия има една-единствена константа: времето не е пари. Към понятието време там всички се отнасят индиферентно“. Парите обаче никога не са „московски мираж“.

По пътя на буквите

Наченем ли да пишем, сякаш два гласа заговорват в нас: единият диктува, нарежда и увещава, докато другият слуша, колебае се, ала в крайна сметка той е този, който прави избор и надделява. Единият е настойчив и властен, другият – отстъпчив, но решаващ.

Май ‘68 (II)

Едно поколение си пуска дълги коси, за да е различно от родителите си. То търси себе си и не иска да се подчинява, отхвърляйки установените авторитети. Претендира за пълна собственост над телесността си, в която съзира автономен източник на удоволствия, извън всякакъв контрол.