ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

432 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

„Великият непознат“ (1)

Навършващите се двеста години от неговото рождение са повод не само да си спомним за Раковски, но и да осъзнаем колко малко всъщност знаем за него. Неслучайно още през 30-те години на ХХ в. историкът Димитър Мишев го определя като „великия непознат“.

Избори и схеми  

Колкото повече обсъждаме резултатите от последните избори, толкова по-голям е разнобоят в интерпретациите им. И колкото повече (си) ги обясняваме, толкова по-малко сякаш започваме да (ги) разбираме. Ситуацията е патова.

Българо-македонската разпра

До изборите остават броени дни и дори най-сериозни проблеми – като отношенията ни със Северна Македония – стават заложници на „момента“, всичко се „опакова“ в дребнави партийни сметчици за „спечелване на електората“.

Смърт в Казиното

Проблемът при шпионските истории е, че те полепват навсякъде. В съзнанието ми, сякаш под действието на „магичен фенер”, нахлуват фрагменти от стари истории, ненадейно подреждащи се в по-завършена форма. В тази връзка се подсещам за атентата в Казиното...

По следите на Ромен Гари

Винаги в обиколките ми из София ме е вълнувало съвпадението на нашите стъпки със следите, които други преди нас са оставяли по тези места, докато са извървявали същите улици, прегазвайки времето. Макар и несъзнателно, пътищата са повторения.

Къщата на страха

Унищожиха „дома на Голдщайн“. Осъзнавам го в мига, в който виждам зиналия изкоп край улица „Оборище“, малко преди пресечката на канала. „Оборище“ 69. Доскоро тук, зад зиданата ограда, се криеше кокетна двуетажна къща, а вечерно време се чуваха смехове и звън на чаши.

Размисли след
3 март

Денят след националния празник е особено време: еуфорията отшумява, страстите стихват и лека полека си връщаме трезвостта. Най-доброто време за размисъл.

Любов и смърт сред белоцветните вишни

София все повече се раззеленява, не знам дали е от грешките в климата, но щедрото следобедно слънце вече носи предусещането за пролетта.

Сънищата на една убийца

Забелязал съм, че повечето софийски истории изникват от нищото, сякаш по силата на някаква своя си логика. Уж следите са заличени, нишките – прекъснати, а ето че ненадейно, докато обхождам града, нещо започва да мержелее в сенките на старите сгради.

Златотърсачи в Красно село

Във времена като днешните човек неминуемо залага на пешеходството. Вървиш и това дава полет на мислите ти, измъквайки те от килера на протяжните спомени. Само при условие че добре внимаваш в краката си, защото софийските улици крият и доста неприятни изненади.