ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

472 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015), "Българската дилема" ("Хермес", 2017) и "Спомнена София" ("Рива", 2021).

Думи за св. патриарх Евтимий

За този духовен исполин знаем малко, независимо от огромния отпечатък, който с делото си е оставил в историята. Не ни е известен точно дори денят на кончината му, вписана в църковния календар на 20 януари.

Постсъветското домино

Обвързаността на страните в днешния свят е такава, че всяка груба намеса може да предизвика конфликт с непредвидими последици. По силата на линейна прогресия всяка интервенция води до следващата, което предвещава сериозен разпад.

Булевард „Дондуков“

Колите по „Дондуков“ текат в гъсти редици, подобно на потока от минувачи. Пресичам „Раковски“ и като наближавам „Будко“, си мисля как територията на всеки голям булевард има своите невидими стени...

Възкресяването на една изложба

Краят на всяка година предвещава чудеса, ала направо не повярвах на очите си, когато в ръцете ми попадна едно невероятно издание – албумът „1926. София-Прага. 95 години от една паметна изложба“.

Коледната Мери

Напоследък имам чувството, че историите сами ме намират. Понякога по-трудно, след дълго бродене из малките улички, друг път ненадейно...

Бягство през главния вход

Трамваите се разминават почти безшумно по „Граф Игнатиев“ – като светлинки на безвремието. Кооперациите по „Графа“ приличат в мрачината на отвесни скали. Колко ли истории се крият зад стените им?

В кръга на Солженицин

През 1955 г. един наскоро освободен лагерник от съветския ГУЛАГ се заема да опише в Рязан, където е административно „заселен“, бездната от страдание в човешкия ад, организиран тук, на земята, при това в „в една отделно взета страна“...

Скривалището на осъдения на смърт

Дните бягат един след друг като скачени вагони, в които неизвестно защо се тълпим, без да знаем накъде изобщо сме тръгнали. От време на време се чува някакъв грохот, като този от свличането на мокрия сняг...

Любов на Витоша

Трамваите, пусти и прозрачни, се носят покрай дърветата и техните сенки. Стъмва се рано. В уличките около Съдебната палата, в които хлътвам в този тъжен и тягостен ден, трудно в полумрака съзирам познати места.

Пейзаж след бурята

60% от българите отказаха да упражнят правото си на глас в неделя (и за президент, и за парламент). Факт, който е редно да не забравяме, с него трябва да започва всеки анализ.