ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

263 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Сименон и „дървото на мъртвите“

Изстрелите и убийствата, белязали началото на годината, неволно насочиха мислите ми към криминалния жанр. Там, където за разлика от живота, справедливостта (почти) винаги тържествува.

Новата „анкета на Шантеклер“

Реших да преповторя една шеговита анкета, проведена от самия Димчо Дебелянов преди около сто и пет години. Има я в събраните му съчинения, без някой да ѝ обръща специално внимание. А пък тя е показателна за нашенските политически нрави.

Бимбилистанска политика

Един от парадоксите на държавата Бимбилистан е, че реалността е обърната все наопаки. Онова, което се привижда на повърхността в Бимбилистан, никога не отговаря на политическите процеси в дълбочина.

Предколедно

Беше наскоро. Минавах по „Съборна“, когато буквално ме преряза усещането, че нещо не е както преди. Озърнах се, влязох в близкото стъклено магазинче, взех си кафе и на излизане видях кашоните край контейнерите за боклук. Нови, струпани като опаковани подаръци. Тогава осъзнах кое липсва.

Защо все си меним решенията?

Не съм сигурен минава ли ден, без някой да изрече на глас, че не можем да я караме все така – „от днес за утре“. Че няма как нашата държава да се събужда всяка сутрин с усещането, че не е имало никакво „вчера“.

Размисли за софийското паве

Софийският паваж е не само място на всекидневието, той е и място на свободата. На тази глътка свобода, която още в зората на демокрацията започна с преброяването на първите митинги – колко хора върху колко павета…

За българо-македонските работи

По Македония у нас винаги се е спорило с пристрастие. Като за блян, но и със съзнанието за една огромна и незарастваща рана в българската история.

Българският песимизъм

Най-масовата партия в България е голямата партия на статуквото, която в повечето случаи не гласува, но нейният ропот се усеща все по-ясно. И (при липсата на промяна или алтернатива) някой ден той ще види бял свят.

Това ви чака!

Пари, пари, пари! – за туй се препиряме тия дни, щото видните ни народни представители, наострени като оси, се жилят, та жилят, па се и жалят, че и „оскърбяват” гороломно, кой гдето свари; а покрай цялата тази врява за приватизации край тях открито се навъртат и едни базиргени, кокорят очи и премислят на кого ли да подложат крак.

Октомври, революцията и тоталитаризмът (3)

Ленин, този главен хигиенист на „диктатурата на пролетариата”, непрестанно зове да бъдат изметени „отломките на проклетото капиталистическо общество”.