ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

394 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Улов на памет в бурно време

Реших да посветя тези редове на паметта на големия актьор Велко Кънев, който утре щеше да има рожден ден. А и още съм под впечатлението от неподражаемия му монолог в „Голямата риба“,  филм-портрет от поредицата „Умно село“...

Протестът и младите

В България никога и нищо не е помръдвало, ако „лудите млади“ не направят промяната. Така е било винаги. Вековният ни опит е обвързан със „статуквото“: оцелявали сме мъчително – с вечната дилема между „преклонената глава“ и „сабята“.

Ефектът „Росенец“

България се пробуди и просто се промени за седмица. И най-невероятното е, че всичко, което се случи през последните дни имаше за свой начален тласък акостирането на една гумена лодка на плаж, обсебен от „паралелната власт“ в страната. Образ, който ще нарека „ефекта „Росенец“.

В памет на Гергина Тончева

Тя беше на първо място учител. Неслучайно за мнозина, дори без да са я познавали лично, името ѝ отдавна се е превърнало е символ на българското училище.

Иван Вазов. Началото

Вазов по особен начин въплъщава своето време: творбите му са темелите на българската литература, с цялата наивна приповдигнатост на първопроходеца (стонове и песни, подсказани от скръб или от възторзи, никнали ту във веявици зимни, ту в майски красоти).

Последното дерибейство на Рашидов

Заживяхме в доста „срамни времена”, както ги определи наскоро Захари Карабашлиев, макар и все да се питаме не му ли е дошло времето за оттласване от дъното. Нали всичко си има предел?

Историята според Путин

Парад на победата в Москва по време на пандемия, последван от грандиозно вечерно шоу на Червения площад, което пресъздава историята на СССР по особен начин – като балет в „червено и черно“.

Обезглавяването на Колумб и свободата

Гняв, сблъсъци – верижна реакция в глобален мащаб срещу полицейското насилие и расизма след убийството на Джордж Флойд в САЩ. Образи на един все по-разделен свят, брутално приземен от вируса.

Али Баба и приказната държава

С какво историята за Али Баба и разбойниците се превърна в паралелен сюжет на днешна България? Дали не с това, че по някаква причина трудно навързваме сюжетите в актуалния политически разказ?

Кристо и свободата на творението

Христо Явашев си отиде от този свят насън. Сякаш като потвърждение, че не само животът е сън, но и че сънят е живот. Отиде си, след като създаде артистични проекти, променили представите ни за изкуството през ХХ в.