ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

235 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Иван Милев

На не една от приказно-декоративните му картини можем да разпознаем неговия лик: крехката фигура на художника, слабото му лице, дадено най-често в профил, с разпилени руси къдрици, открояващи се в изображенията на някой овчар или гъдулар из пасторалните сцени.

Ситни, дребни…

Чудо-нечувано ли са днешните неразбории в отечеството ни, дето мажоритарно произтичат от общото невразумление на гражданите какво искат и как могат да го постигнат? Тресавището е постоянен спътник на политическите ни начинания – твърди големият наш публицист Трифон Кунев...

„Носталгия“

Има ли изход от задушаващата тъга на „носталгията”? В началото на филма поетът Андрей Горчаков смята, че това е „снемането на границите”, на всички граници между държавите. Проблем обаче са границите между отделните човешки същества, разминаващи се като отражения, без да се срещат истински.

За добрия Берия и добрия Путин

Че историята е възстановка на дадена епоха и то със средствата на историческата наука, спор няма. Без това да означава подмяна на фактите или пък задължително да води до бутафория.

Данов, просветителят

Пак и пак – покрай 24 май, а и не само тогава – се питаме защо нещата у нас не вървят. Защо невежеството застрашително взима връх, а ние отново нехаем? Защо пошлостта и простащината избуяват, което е видно с просто око, при туй и по политическите върхове?

На един 11 май…

Дотолкова свикнали сме да отбелязваме датите, обагрени с кръв в календара – на въстания, битки, преврати – че ден като 11 май (ден стародавен,...

Бурените на лъжата

Дотам запуснато е общественото ни поле, та човек не знае накъде да погледне – отвред лъжи, една от друга по-големи. Че плевелите на неистината изкласяват лесно, а са и доста по-устойчиви от истината, която е нещо крехко и трябва да бъде пазена зорко, е знайно още от Библията.

Френска сюита

Политиката е особен народен танц, при който, в зависимост от изборните резултати, довчерашни партньори могат да се разделят безвъзвратно, а доскорошни врагове да се хванат за ръце, изпълнявайки най-сложни стъпки или фигури. Обяснението е винаги едно: така иска „народът”.

С тебешир и с въглен

За онова, което би могло да се премълчи, е най-добре да не се казва нищо. Тази максима на Витгенщайн е като цяло вярна, ала е неприложима тъкмо към политиката, където премълчаването е извор на възможно най-големи беди. И най-близкото ни минало е пример за това.

Преди и след „Осанна”

И тази неделя, както на онзи ден в Йерусалим, предхождащ обрата в историята и входа в „новото време”, хората ще излязат отрано по улиците с първите пролетни цветя в ръце. Нали е Връбна неделя, известна още като Цветница.