ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

298 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

За гражданската война в България (1)

Една сянка продължава да витае и днес, сто години по-късно. Сянката на събития, разиграли се някога край подстъпите на София. Сянката на крушението на един национален проект.

Борисов и трите кратунки

Твърди се, че политиката в България е силно антагонистична, че функционира само въз основа на крайни деления: комунизъм/посткомунизъм; ляво/дясно; национално/глобално, към което би могло да се добави и делението между партията на свободата/партията на властта.

Пукнатини и разломи

Истинската пукнатина в България не е просто физическа, нито само социална. Тя не минава по магистрални пътища, по околовръстното шосе на столицата, а през сърцата на все повече хора, изгубили доверие не само в елитите, но и в самите себе си.

Маяковски. Поетохроника на трагедията (2)

Революцията е не само световен пожар, кърваво очищение на „тоя свят и на човека като звяр мъхнат“. За Маяковски тя е нулева степен на историята.

Маяковски. Поетохроника на трагедията (1)

Руските футуристи искат не да видоизменят света, а да го унищожат изцяло. Авангардът е „бъден проект“ на победната Утопия. Всичко е върнато в хаоса на първоначалото.

Летни размишления 2

Защо, както в театъра на абсурда, непрестанно умираме в дадено състояние? Умираме от глад. Умираме от жажда. Умираме от смях. Умираме от несполука. Умираме от завист. Умираме от болест. Умираме от старост. Умираме всеки ден, във вечна битка с живота.

Летни размишления

Често нощем се озоваваме в един и същи кошмар. Пред нас изниква огромна стена, не знаем изобщо къде сме, кой я е вдигнал или какво се таи зад нея. Градежът е неведом. Стената на плача или райските двери? Небето сякаш я затиска, подсилвайки страховете, без да утоли любопитството ни.

Пъкс и Швейк

Вестта за смъртта на Владимир Войнович, автора на „Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин”, ме наведе на доста размисли. Не без основание, сагата за Чонкин е сред необикновените книги от втората половина на ХХ век. Заради нея писателят е изгонен от СССР през 1980 г., а през 1981 г. е лишен от съветско гражданство.

Кратка пиеса
за едно патриотарство

Явление първо и единствено. Обстановката доста гротескно имитира „Хъшове“. По стената са накачени револвери и картини от българските въстания. Има надписи „Крим наш“ на руски и „Да пукне султанът“ на български.

Поруганият гроб на Стамболов

Вестта, че пак са посегнали на гроба на Стефан Стамболов на Централните гробища в София и че случилото се съвпада с годишнината от неговото убийство – 18 юли 1895 г. – няма как да не навежда на размисли.