
Тони Николов


Гледна точка
„Ех, Боже, Боже, нежна революция…“
През 1989 г. махалото на историята се движеше в посока към свободата. Берлинската стена рухна, източноевропейците, в това число и българите, се почувствахме граждани. Само роденият в несвобода знае и може да си представи какво означава това.

Гледна точка
Шиболет
Всички войни са кръвопролития и започват на първо място с прокарването на разделителни линии. На омрази и обвинения, на разделения на „свои“ и „чужди“, които доскоро не са били чак толкова очевидни, но оттук нататък са. И вече стават непреодолими.

Гледна точка
Русия в концентричните кръгове на историята
В първите дни на октомври из детските градини в Русия се проведоха т.нар. „разговори за важното“. Инициативата е задължителна, а „най-важното“, разбира се, е „войната срещу Украйна“ и „войната с колективния Запад“ (от който България е част, бидейки в списъка на „вражеските държави“).

Гледна точка
Българският процес на Ерик Амблър
Попаднах на тази книга съвсем случайно в средата на 90-те в Париж. Берлинската стена бе рухнала, но литературата от Студената война все още присъстваше в книжарниците. Така се сдобих с „Процесът на Делчев“, чието заглавие подсказваше, че действието би трябвало да се случва в България.

Гледна точка
Стопкадри от вечността на града
Градът попива омаята от спомени, за да я (пре)върне във вълна от образи. На четене на много и най-необичайни места, на моления или вглъбявания по още по-неочакван начин. Много от детайлите в този град са набраздени от ръката на времето; има мъх дори по Римската вълчица, кърмилницата на Ромул и Рем.

Гледна точка
Един новозеландец в НРБ
През една есенна утрин на 1959 г. на входната врата на партерния апартамент на улица „Шишман“ 35 някой блъска с юмруци, както може да думка само представител на властта. На прага стои дребен милиционер в зеленикава униформа, който носи съобщение за зетя в къщата – новозеландския поет Кевин Айърланд.

Гледна точка
Политически двойници, олигархически пренареждания
От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него.

Гледна точка
Българският разпад: „гювечарите“ и другите
„Да се бориш с другите – това е живот; да се бориш със себе си, това е смърт. Ние взехме да се борим със себе си“, отбелязва Стоян Михайловски в статията си „По прекия друм“, публикувана през далечната 1901 г. И все пак, кой с кого се бори днес в България?

Гледна точка
Какво остава от паметта за комунизма?
Има един парадокс на паметта: че най-споделимото е едновременно с това и най-несподелимо. Хората са помнещи същества, плуващи из реката на забравата, където толкова много неща си остават отвъд езика, на другия бряг на живота и историята.