ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

383 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Застигнати от радостта

Къде остава радостта? Провокиран съм от Теодора Димова да задам този въпрос, защото в колонката си „Радостта” тя спомена една случка, която самият аз исках да споделя тъкмо в началото на новата година.

Заличеният Шишманов

Има някаква особена  и поразяваща символика в заличаването; нещо, което го отличава значително от забравата. В това отношение Димитър Шишманов (1889-1945), писател и дипломат, е особено характерен пример.

Смъртта на Камю: версиите

Ненадейната смърт на Камю на 4 януари 1960 г. е шок за мнозина. И ето че 60 години по-късно книгата на италианския писател и журналист Джовани Катели „Смъртта на Камю”, излязла през 2019 г., разбуни отново духовете.

Кино „Влайкова”

Един зов за помощ – и то за емблематичното кино „Влайкова” – разтревожи мнозина, преди да стане ясно, че (за щастие) не е застрашено съществуването на най-старото действащо софийско кино. Което не отменя помощта: киното спешно се нуждае от „дигитална киномашина” (да я наречем така).

„Брест-Литовска България“?

Патетичните клишета са като прекроени географски карти: границите минават там, докъдето се простират историческите блянове. И ето, че днес започват да ни убеждават как България в началото на 1918 г. била вече с територия едва ли не от 200 995 кв. км...

Ньой без факли

В хладната привечер на 27 ноември виждам как пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се събират млади хора. Двама-трима сред тях с плакати срещу Ньойския договор. Сто години по-късно, разбира се.

„Лявото“ след 1989 г.

Поредното „писмо на 50-те” в БСП за съдбата на „лявото” не е новост. Твърдя, че е поредното, тъй като се сещам за поне няколко „червени писма” през последните седем години, изпълнени с едни и същи констатации за „предаването на левите идеи” и „отказа от автентично лявото”.

1989 и „танцът на мечките”

В дни като тези, в които връщаме стрелките на времето назад, всеки има шанса да покани на танц историята. При условие, че е живял онова време, че помни и че има какво да разкаже.

Призракът на ОФ и промяната

Съвпадението по време между последните избори и трийсетгодишнината от политическите промени в България не може да не подтиква към размисъл. Дори, ако щете, за българското развитие „в кръг“.

Неизлишният дисидент

Вестта, че Владимир Буковски си е отишъл от този свят, ме върна двайсет години назад. В главата ми нахлуха гласове и спомени, към които ми се иска да се върна. И то до степен, че те даже позатулиха някои кресливи, псевдо(граждански) гласове от настоящето ни...