ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

356 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Сълзите на Псаменит

Непонятното е част от историята, превръщащо я в притча. Имам предвид вечното като разрез на мигновеното: има тайна не само в протичането или в самото време, сиреч в общото, а във всяко отделно „сега“. Във всеки миг от случващото се.

Българската енигма

Когато въпросите в едно общество многократно надхвърлят отговорите, проблемът е сериозен. Когато отговорите, които властимащите дават, са в пъти по-малко от онова, за което гражданите ги питат, проблемът се задълбочава.

Доктор Папурков и истината

Историята може да се пише по различни начини. И все пак нищо не може да се сравни със свидетелството от първо лице – когато виждаш случилото се през погледа на очевидеца, през неговото съпреживяване на събитията.

Мистър Джоунс и истината

В свят, в който фактите се възприемат като нещо относително, а възгледите са определящи, истината най-често се превръща в слугиня на идеологията. Не е зле да се подсещаме за това, докато търсим корените на лъжовността днес, неспирно говорейки за „фейк нюз“.

Писмо до Джон Бул (3)

Пиша ви, драги Джон отново, защото безпокойствата ни по съдбата на Обединеното кралство се засилиха неимоверно. Ние, на континента, винаги сме се възхищавали на убедеността и сериозността, с която англичаните са показвали, че знаят какво правят.

Наследството на Сталин

Днешните употреби на миналото ни казват много и за самото това минало, обичал да повтаря един от бащите на френската нова история Люсиен Февр. И наистина е така. Потвърждението е в един тревожен инцидент, случил се тези дни.

Вътре и вън

Половинчатостта е изначален български проблем, а пък дилемата „нито-нито“ – може би най-предпочитаното у нас решение. До какво води всичко това е видно – дори с просто око.  За политиката, политиците и редовите граждани.

Шахът, Хомейни и историята

Ако има ключови дати за разбирането на света, в който живеем, 1 февруари 1979 г. е една от тях. Тогава аятолах Хомейни след дълго изгнание се завръща в Иран, където пък клокочи огромно по мащабите си въстание срещу режима на шах Мохамад Реза Пахлави.

Елегия за софийските кина

С изчезването на киносалоните, които няма как да не помним, защото сме гледали там филми още като деца, си отива и някаква част от живота ни: сякаш избледнява негативът на нашите спомени. Като че ли не сме същите.

За боата и венецуелската нишка

Природата е също език, чиито преводачи сме по неволя. Няма как, част от отговорността ни към творението. Ето защо дори в нелепите или направо комични съвпадения има нещо показателно.