ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

352 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Московски мираж

Хърватският класик Мирослав Кърлежа в невероятната си книга „Москва 1925“ пише, че „в Русия има една-единствена константа: времето не е пари. Към понятието време там всички се отнасят индиферентно“. Парите обаче никога не са „московски мираж“.

По пътя на буквите

Наченем ли да пишем, сякаш два гласа заговорват в нас: единият диктува, нарежда и увещава, докато другият слуша, колебае се, ала в крайна сметка той е този, който прави избор и надделява. Единият е настойчив и властен, другият – отстъпчив, но решаващ.

Май ‘68 (II)

Едно поколение си пуска дълги коси, за да е различно от родителите си. То търси себе си и не иска да се подчинява, отхвърляйки установените авторитети. Претендира за пълна собственост над телесността си, в която съзира автономен източник на удоволствия, извън всякакъв контрол.

Май ’68 (I)

В един eмблематичен филм за дните на парижкия Май ’68 героят на Мишел Пиколи в изблик на отчаяна ярост започва да крещи между разминаващите се влакове в метрото. Викът е силен и отчаян, насочен срещу всички и всичко. Сякаш вече няма език. Викът обсебва и изразява всичко.

Нелегалният и патриархът

Разбирането е ключова дума от всеки исторически разказ. Затова и днес, говорейки за времето „преди“, на практика се опитваме да съобщим някакъв опит, да опишем какво и как е било. И все пак много неща звучат невероятно даже за съвременниците на разигралите се събития.

„Буревестникът“ и социализмът

Истината е, че животът на Горки е низ от невероятни случайности и бурни обрати. Самият той, въпреки безспорната си разказваческа дарба, не успява да го опише така, както биха направили с подобен герой Джек Лондон или Фенимор Купър.

Как Тръмп взе решение за Сирия?

Един от основните въпроси в международната политика продължава да бъде следният: кой и как взима решения? Ясно е, че от подобни решения произтичат отговорности, които са повече от сериозни.

Досието „Юлия Кръстева“

Странно е колко се боим от паметта, а сме хипнотизирани от историята. Поредното доказателство е случаят „Юлия Кръстева“, който от две седмици разбуни духовете у нас и зад граница. Уви, интерпретациите са най-вече емоционални, злостни или чисто „негационистки“.

Благо-дарение

Благо-дарението е и акт на вяра – в Бога и в Историята. Вяра в словото и вяра във вярата. Оттук и смисълът му на благо-дарение. Истинско обяснение на съществуването, молитвата е едновременно негов ритъм и начин на благо-дарение. Отнемете я от езика и навеки ще изпаднем в мълчание.

Манталитет и солидарност

В ситуация, когато мирът е атакуван, всички думи и жестове са от съществено значение. Но тъкмо символните политически жестове никога не са били силната страна на българската дипломация. Уви, в малките български „детайли“ често прозира манталитет, за който не ни се ще да мислим.