Йорданка Белева
Когато въздухът в София беше чист
„Некоронованият цар на София – инж. Иван Иванов“, Снежана Ракова, изд. „Българска история“, 2022 г.
Тайната на затворените градове
„Озерск е закрит град, всички жители от най-ранна възраст са инструктирани да не казват откъде са, кои са родителите им.“ Интервю с Надежда Кутепова.
Скопие като тяло на паметта
„Слънцестоения над черната река“, Калоян Праматаров, издателство СОНМ, 2022 г.
Въздух с неспасяема нежност
В „Нещата, за които мълчим“ светът е оголен, уязвим, като открита рана. Сякаш внезапно сме лишени от възможност за щастие.
Смъртта като материал
„Смъртта на татко и други работни материали“, Таня Николова, издателство „Фондация Емили“, 2022 г.
Фрагментът като сгъстяване на погледа
Поли Муканова оспорва за втори път българската литературна традиция, която сякаш не допуска автор да издаде фрагментите си, докато е млад.
Най-дългият български ден
В календара на българската литература и на българската литературна история няма по-дълъг ден от 9 септември 1944 г. Толкова дълъг, че сякаш все още не е приключил.
Поезията като деликатес
Никога не съм имала колебания да уточнявам дали Катерина Стойкова е български поет, или американски. Защото поезията ѝ е световна.
Смъртта на егото е цената да си поет
„Има нещо друго, тайна, написана зад пейзажа, жестовете, действията... Всичко срещу нас е криптирано...“ Разговор с испанския поет Рикардо Диаз Пеяхеро.
няма коментари