ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Йорданка Белева

Йорданка Белева

23 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Когато въздухът в София беше чист

„Некоронованият цар на София – инж. Иван Иванов“, Снежана Ракова, изд. „Българска история“, 2022 г.

Тайната на затворените градове

„Озерск е закрит град, всички жители от най-ранна възраст са инструктирани да не казват откъде са, кои са родителите им.“ Интервю с Надежда Кутепова.

Скопие като тяло на паметта

„Слънцестоения над черната река“, Калоян Праматаров, издателство СОНМ, 2022 г.

Свят към света

„Капка, изпреварила дъжд“, Диана Саватева, издателство „Знаци“, 2022 г.

Въздух с неспасяема нежност

В „Нещата, за които мълчим“ светът е оголен, уязвим, като открита рана. Сякаш внезапно сме лишени от възможност за щастие.

Смъртта като материал

„Смъртта на татко и други работни материали“, Таня Николова, издателство „Фондация Емили“, 2022 г.

Фрагментът като сгъстяване на погледа

Поли Муканова оспорва за втори път българската литературна традиция, която сякаш не допуска автор да издаде фрагментите си, докато е млад.

Най-дългият български ден

В календара на българската литература и на българската литературна история няма по-дълъг ден от 9 септември 1944 г. Толкова дълъг, че сякаш все още не е приключил.

Поезията като деликатес

Никога не съм имала колебания да уточнявам дали Катерина Стойкова е български поет, или американски. Защото поезията ѝ е световна.

Смъртта на егото е цената да си поет

„Има нещо друго, тайна, написана зад пейзажа, жестовете, действията... Всичко срещу нас е криптирано...“ Разговор с испанския поет Рикардо Диаз Пеяхеро.