0
1392

BREXIT: Външно-политически последици

brexit09

Хората си казаха думата. Но вчерашният вот за напускане на Европейския съюз е само началото на един дълъг и несигурен бракоразводен процес. В изявлението си Дейвид Камерън посочи, че е малко вероятно Великобритания да започне преговорите за това преди да бъде избран негов наследник през октомври.

През следващите дни предстои да се вземат много решения, които ще имат важни последици за бъдещето както на Обединеното кралство, така и на Европейския съюз.

За Обединеното кралство съществува непосредствена опасност за британската икономика и дългосрочна опасност за британското влияние. Днешният финансов срив отразява опасенията от загуба на достъп до пазара на Европейския съюз, което може да уплаши инвеститорите и да нанесе големи вреди на стратегически сектори като финансовия. В дългосрочна перспектива неуспехът да бъдат изградени ефективни икономически и политически връзки с Европейския съюз би обрекло Обединеното кралство на относителна бедност и международна изолация.

За Европейския съюз излизането на Великобритания крие опасност от цикъл на дезинтгеграция. Страни членки като Полша и Унгария, както и опозиционни партии като „Националния фронт“ на Марин льо Пен, могат да предприемат сходни действия. Други, като Ирландия, могат да бъдат дестабилизирани икономически. В международен план, напускането на втората по големина икономика в ЕС ще нанесе сериозен удар върху позицията и репутацията на ЕС. Ако Brexit бъде последван от други кризи – като криза на еврото, криза на Шенген или президентски мандат на Тръмп – съществува реална опасност от колапс.

Европейците и британските политици трябва да предприемат бързи действия за намаляване на тези опасности.

В Европейския съюз:

• Лидерите на Европейския съюз трябва да съхранят целостта на останалата част от ЕС. Те трябва да начертаят визия за включваща Европа, която е способна да се самореформира и да съчетава интеграцията по ключови въпроси с разумен баланс на силите и увеличаване на ролята на практични проекти сред различните подгрупи от национални държави. Това ще позволи на европейците да създадат рамка за ангажиране на страни извън ЕС, например Турция, по приоритетни въпроси като бежанската криза.

• Европейският съюз трябва да избягва големите интеграционни инициативи. Възможно е да се появи изкушение за нов голям интеграционен скок след напускането на Великобритания. Но стартирането на такава голяма инициатива може да предизвика обратна реакция от страните членки, в които има евроскептични партии, и такива като Полша, които се опасяват, че ЕС може да загуби баланса в посока на протекционистката, интеграционистка, френско-германска позиция.

ЕС трябва да се стреми към:

• Да съхрани живи отношенията си с Великобритания – като разграничи областите, от които печелят всички, от тези, по които ако бъдат направени твърде големи отстъпки на Великобритания, могат да „заразят“ и други страни да предприемат сходни действия.

Очевидно общият пазар няма да успее да оцелее, ако страните получат правото да отхвърлят голяма част от общото законодателство. В същото време всички страни членки имат активни връзки с Великобритания, но някои от тях са изложени в по-голяма степен на опасност от другите. Търговията с Великобритания формира 12% от БВП на Ирландия, а крехкото мирно споразумение в Северна Ирландия ще претърпи удар от въвеждане на нов граничен контрол.

Полша има 700 000 свои граждани, които живеят в Обединеното кралство, и  може да се опасява за своята валута при евентуална девалвация на паунда и турбуленция на финансовия пазар. Кипър и Холандия от своя страна поддържат активни връзки с финансови сектор на Обединеното кралство.

• Страните членки, които имат най-тесни връзки с Великобритания, ще се опитат да ги съхранят, а Европейският съюз трябва да се опита да удовлетвори това тяхно желание по начин, който да не застраши останалата тъкан на ЕС.

В Обединеното Кралство:

• Британското правителство и Централната банка на Англия трябва да се постараят да успокоят пазарите, за да бъдат смекчени непосредствените икономически последици.

• Британското правителство трябва да избягва едностранни действия, които допълнително могат да дестабилизират ЕС или да нанесат вреда на другите страни членки. Правителството трябва да бъде колкото може по-конструктивно. Агресивната позиция или заплахите ще донесат вреда на всички.

• Британското правителство трябва да се стреми към съществуващи модели за партньорство, вместо да се опитва да изгради напълно нови отношения. Най-разумно изглежда споразумението „Норвегия плюс“. Малко вероятно е другите страни-членки да имат желание да напуснат съществуващите модели. Ако се опита да изкове напълно нов модел, в крайна сметка Обединеното кралство ще плати много по-висока цена, а преговорите могат да се проточат, което ще означава години на нестабилност. Сделката ще трябва да бъде одобрена от всички 27 страни членки, но и тогава ще има опасност, че тя може да бъде отхвърлена на референдум от някоя от страните.

Текстът е официална позиция на Европейския съвет за външна политика (http://www.ecfr.eu/)