В края на 2024-та, както и при всяка предходна, се прави обзор на случилото се през годината. Аз бих обърнал внимание на нещо прочетено през този период, което в актуалния контекст е придобило особено значение.
„Не участвам в наградни журита или в комисии за избор на кандидати за награди. Не приемам възнаграждение от институции, за които би могло да пиша…“
Вонегът ни съветва в моменти на повишена тревожност да се утешаваме с „Пепеляшка“, но ако искаме да постигнем по-трайно и дълбоко удовлетворение, да го търсим в „Хамлет“, където на пръв поглед то отсъства и в края на краищата се мълчи.
Беше преди повече от половин век – нейде през лятото на 1969 г. А за да превърна това незабравимо лято от сезонно в епохално, ще добавя, че на 20.7.1969-а САЩ спечелиха дългогодишната космическа надпревара със СССР – Нийл Амстронг стана първият човек стъпил на луната.
Вместо да осъзнаят, че успехът на Украйна е критично важен за глобалната сигурност, западните лидери се опитват да балансират между подкрепа за Киев и минимизиране на риска от пряка конфронтация с Путин.
Политиката е сговаряне на групи хора с различни интереси за общо живеене. Което не става с връцване и отказ от комуникация, става по пътя на спорове, на преодоляване на червените линии, на постигане на възможното съгласие…
Данните за преплитане между публичното и непубличното наистина правят резонен въпроса дали е толкова силен Пеевски. Ако отговорът е „не“, цялата тази драма изобщо не си струва.
Къде е мястото на сюрреализма сред авангардите на ХХ век? Тема на новия брой. И още: Кшищоф Зануси, Ан Апълбаум, Михаил Зигар, Катя Петровская, Михал Лешчиловски, Василена Винченцо, Маргарита Димитрова, Иван Савов и др.
В наши дни делът на хората по света, които живеят в условията на авторитарно управление, е вече 72%. Това означава, че 5,7 млрд. души по света не могат да говорят свободно, не могат да се придвижват свободно, не могат да се молят свободно…
