ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Богородичка

През лятото на 1992 г. в дома ни влязоха Пецата и Кайцата. Те бяха майстори от Габровско. Кайцата беше турче, скромен, свит. Пецата беше отворко. Изкъртиха старата мивка в кухнята и започнаха да я градят наново. Чак после разбрахме, че опитът им се изчерпва със строеж на краварници.

Поразените

Безименната опасност, от която тя отдавна се страхуваше, постепенно затягаше обръча си и изпиваше цвета от лицето ѝ, изопваше чертите ѝ, устните ѝ бяха непривично стиснати и събрани в нова, неустановена гримаса от гняв, презрение и страх. Тя избягваше да мисли дори за историите, които неволно чуваше, молеше се усилено вечер преди лягане...

Михаил Неделчев

Комунизмът и зависимостите на литературния човек

Аз съм травматично потопен и до ден днешен в комунистическата несвобода на 60-80-те години на миналия век, нейни сюжети и образи непрекъснато ме връхлитат.

Направи ли Тръмп „Америка отново велика“?

Забелязвам, че в последно време и най-изявените „фенове“ на американския президент Доналд Тръмп из нашите социални мрежи някак позамлъкнаха.

Орхан Памук

Опитвам се да гледам на живота през очите на другите

Ако демонизирате човека, няма да успеете да го разберете. Задачата на писателя не е да обвинява хората.

Ален Корбен

Какво е времето?

Времето, такова, каквото е, или по-скоро, каквото ще бъде, е сред най-важните интереси на нашите съвременници. Метеорологичният бюлетин, както знаем, е сред най-гледаното в телевизионните емисии, а представящите го дами ни стават близки и се ползват с огромна популярност.

Има такава държава

Тя съществува такава, каквато е, разпъната между географията и историята. Така е възникнала, така е и оцелявала, в превратности и възмогвания. Често извън „голямото време” на континента, в постоянното настояще на самооцеляването.

Марин Георгиев

Една нощ, половин ден

С интерес прочетох текста на Калин Янакиев за Г. Джагаров. Как се забравят нещата, рекох си, как се връщат при стария си образ, моделиран от комунистическата иконография.

Без име

Събуди се призори от тънко скимтене, по-слабо и от гласа на комар. Но отново заспа. Когато стана на сутринта, първо не чуваше нищо. Но като се заслуша, разбра, че то е там, където си беше. Отиде на кухненската мивка, подпря се с лакти на ръба ѝ и дълго си ми с пръсти очите.

Несвършващото преображение

Христос се преобрази заради нас. Ние се преобразяваме чрез Него. Нашето преображение се нарича покаяние. Чрез покаянието ни се разкрива царството Божие, което е вътре в нас.