Вирусът и неговите заплахи не са отминали окончателно. С тях ще успеем да се справим, ако запомним уроците на тази криза, която преживяхме през седмиците на карантината.
Много рядко се изрича фактът, че църквите, храмовете са всъщност болници, в които човеците търсят лекуване на душите си. Такова лекуване, каквото нито една друга болница не предлага.
„Майстора и Маргарита“ е преди всичко роман за всемогъщието и за абсолютната своеволност на властта и властника. А „Чевенгур“ е книга за това какво става, когато необразованият, недоучилият, направо простият започне да размишлява върху сложни абстракции.
Политиката отдавна е изложена на вируса на „дървения език“ – дори в режим на демокрация. Което изцяло потвърждава максимата на Токвил, че „няма нищо по-малко независимо, отколкото свободния гражданин“.
Колкото и страховит да беше комунистическият режим, веднъж осмян, той загуби демоничността си. Да превърнеш жестокостта в посмешище, е благородно дело. Тъкмо това правеше с фейлетоните си Димитър Инкьов.
Имало едно време една зебра. Тя живеела в саваната, където оцеляването е трудно. Но някак оцелявала. Може би защото сред прадедите ѝ имало едно магаре. (Милият Петър Бобев!) Зебрата била от мъжки пол, затова може би по-редно ще е в следващите редове да я наричаме зебър...
Абсурдно е да мислим, че след бедствие с такъв планетарен мащаб като днешната пандемия можем да се върнем назад и всичко да стане както преди. Защото бедствието беше последвано от множество „вторични трусове“ – икономически, политически, социални, но трусът, предизвикал най-дълбок разлом, е етичният.
Малцина са онези, които (в един миг) чрез видимото и естественото могат да открият тайнствено-благодатните следи на невидимото. При тях чудното – биха казали Августин и Достоевски – е в липсата на чудеса.
От падането на комунизма през 1989 г. прословутата „победа на Червената армия над нацисткото чудовище“ постепенно се превърна в последната опорна точка за оправдаването на този престъпен режим.
В началото на световната пандемия едно от любимите сравнения между преди и сега бяха снимките от препълнените улици на 2019-а и опустелите на 2020-а. Особено любим пример беше Италия...
„Монолози – рисунки в изолация“ – самостоятелната изложба на Станислав Памукчиев се открива на 28 май в софийската галерия „Арте“. До 12 юни.
Филми в развитие, един от модулите на София Мийтингс, част от София Филм Фест, са представени онлайн до 31 май благодарение на сътрудничеството с онлайн платформата Festival Scope. Включени са откъси и завършени филми от България, Централна и Източна Европа.
Изложба „Натюрморти“ в галерия „Лоранъ“ в София: представени са редки и добре познати имена. Изненада е появата на произведения от Цана Иванова-Бояджиева и Пьотр Стоянов. Сред останалите автори са Елисавета Консулова-Вазова, Славка Денева, Анна Петрова, Тодорка Бурова, Асен Василиев и др. До 30 юни 2020 г.
„Трохи от съня“ се нарича изложбата на Явора Петрова в галерия „Стубел“ в София. Художничката представя рисунки и живопис. От 30 май до 25 юни.
Тази интернет-страница използва "бисквитки", за да ви предоставяме по-добри услуги. Ако желаете да премахнете бисквитките, можете да направи това по всяко време от настройките на Вашия браузър. За повече информация прочетете нашата Политика за поверителност.РазбрахПолитика за поверителност
Политика за поверителност и правила за бисквитките
няма коментари