ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Ще се довери ли Европа пак на Америка?

Възможно ли е срещата на НАТО тази седмица да промени сегашния начин на мислене в Европа за бъдещето на трансатлантическите отношения? По-лесно е да се надяваме, отколкото да залагаме.

По тайнственото въже

„Ще видим Бога както си е“ на архимандрит Софроний Сахаров беше първата книга по православно богословие, която ми се случи да прочета преди дванайсет години. По някакъв интуитивен начин се свързах дълбоко с нея, изчетох я докрай, обикнах лицето на стареца Софроний...

Светлозар Игов

Слово за Димитър Димов

В различни исторически контексти четем по различен начин литературните творби. И този вечен прочит ги превръща в класика. Романите на Димитър Димов издържаха този „вечен” прочит.

Николай Петков

Книгата на пророк Авакум

Книгата на пророк Авакум също е много кратка. Съдържа три страници, разгърнати в 56 стиха. Чете се за 4-5 минути. Но си остава непозната. Затова ще предложа няколко щриха към нея.

Абсурди на световната политическа сцена

Покрай медийните шумотевици, съпроводили посещението на българския премиер при Тръмп (резултатите от него са скромни и основно са „извоювани“ от Борисов в полза на Русия)...

Империята (не) трябва да умре

Творението на Михаил Зигар „Империята трябва да умре. История на руските революции в лица 1900-1917“ (ИК „Жанет 45“, превод Здравка Петрова) просто е обречено на успех. 1000-страничният том се е захванал да обезсили приказните митове и митологичните клишета.

Среща

Визитата на Бойко Борисов в Съединените щати ще продължава да бъде предмет на анализи, които ще зависят и от бъдещото развитие на двустранните отношения, тъй като именно то ще покаже кое от майсторски опакованото в дипломатически нееднозначни фрази ще стане реалност и кое не.

Ньой без факли

В хладната привечер на 27 ноември виждам как пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се събират млади хора. Двама-трима сред тях с плакати срещу Ньойския договор. Сто години по-късно, разбира се.

Три разказа

Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.

Джена

Никога досега не беше виждала такъв поглед, такава човешка беззащитност и безпомощност. Вкамени се, потресе се, не беше си и представяла, че човекът изобщо е толкова крехък. Не можеше да проумее опиянението на Борис, бръщолевенията му за сгромолясване на системата, надеждите и плановете, които бликаха от устата му.