Епохата, в която ми се падна да живея, цялата спазматична история на Полша и света, е причината за усещане за недостатъчност. Като размишлявах над невероятните съдби на хора, градове и страни, бях поразен, колко малко от трагедиите на моя век е намерило израз в думите.
Завършила ли e Студената война? Доскоро смятах, че е така. Но мое посещение в Москва, а и на други места, свързани със Студената война, ми подсказа, че не е така. Тя не е приключила и никога не е приключвала.
Делото на раннобудните студенти има огромно историческо значение, защото то постигна ключово важни резултати едновременно на няколко равнища – национално, университет, преподавателска общност, участващи студенти.
Една стара еврейска поговорка гласи: „Ако не станем по-добри, ще станем по-лоши“. Аз съм учил психология и ще ви кажа, че всеки уважаващ себе си психолог ще потвърди тази максима. Не съществува статичност.
„Драги …, Оставям многоточие, защото не знам нито името, нито адреса ти, какъвто всъщност нямаш. Какво ли би се получило, ако адресирам плика до Градинката зад Руската църква, третата пейка вдясно…” Из книгата „Невидимите кризи”, 2013 г.
Три неща минават под името на Рождество. Едното е религиозният празник. Второто е така популярният почивен ден. Третото нещо обаче, наречено „Рождество”, е за съжаление работа на всеки от нас – търговският рекет.
Човек дарява, защото това е ценност за него, защото е възпитан по този начин, има тази чувствителност и съзнанието, че може да промени нещо, т.е. има и самочувствието, че може да участва в процесите.
Ако в английската литература фигурата на Джон Милтън (1608-1674), автор на „Изгубеният Рай“, е съпоставима само с тази на Шекспир, то с „Ареопагитика“, с речта си в защита на свободното слово, той е смятан за Шекспир в журналистиката.
