ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

За войната

Ето един от най-съществените, най-болезнените въпроси на нашата цивилизация – войната. Прелистваме ли пожълтелите страници на древните книги, четем ли най-новите набрани на компютър редове, става очевидно, че историята на човечеството е преди всичко история на войните.

С тебешир
и с въглен

За онова, което би могло да се премълчи, е най-добре да не се казва нищо. Тази максима на Витгенщайн е като цяло вярна, ала е неприложима тъкмо към политиката, където премълчаването е извор на възможно най-големи беди. И най-близкото ни минало е пример за това.

А ти не питай

Двамата чакаха гости. Разбираше се по това, че дядото се беше обръснал гладко, а бабата си беше вързала на врата цикламено шалче. Дядото се повъртя, повъртя и отиде да сипе на кокошките. Върна се с окалян панталон. Бабата се наведе да го изчисти, но той я отпъди с ръка...

Тъй трябва
да бъде

Христос до днес и вовеки е такъв, какъвто Го описва старозаветният евангелист, защото царството Му не е от този свят. А в този свят ние бичуваме и заклеймяваме от Негово име, съдим и издаваме присъди от Негово име. Все в Негово име.

Пасхално

Христос умъртвява смъртта. Смъртта Му на Кръста умъртвява смъртта, „заразила” човешкия род, поради което и плодът на тази Негова смърт е свършекът на свършека, достигането на края на края...Жертвата на Христос включва смъртта, но не приключва със смъртта.

Български Великден

Спомените за Великден ме водят през слънчеви поляни, великденски люлки и маса роднини, у които трябваше да се ходи, за да се занесат червени яйца. Това бяха добри и сърдечни хора, които живееха в добър и сърдечен свят.

Свидетелство

Онзи, Когото са видели да извиква мъртви към живот, виждат сега да виси на стълба безжизнен и бездиханен. Същият, Който във Витезда вдигаше немощни от земята и отваряше очите на слепите, сега е изтерзано тяло, останало без душа и дух. Този, пред Когото бесовете изгубваха всяка сила и всяка власт, сега е безмълвен и безсилен.

Оливие Клеман

Велики четвъртък

„Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха...

Вълкът

На един празник ловците удариха вълк. Не го бяха убили, само го бяха ранили. Докараха го с един пикап на площада. Бяха му пъхнали един клон в челюстите и ги бяха овързали здраво с въже. Бяха му завързали с въжета и предните, и задните крака. Допиваха шишето гроздова и се канеха да тръгнат по къщите...

И през Мълчанието говори Бог

Големият въпрос на филма е – отстъпил ли е наистина отец Родригес от Иисус, потъпкал ли е тогава действително изображението Му в сърцето си, трябва ли да бъде обявен за предател, вероотстъпник, маловерец, не свой, чужд?