ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Земният рай с червените линии

Мисля си, че изглежда е време да променим думите в Химна на Република България: вместо „твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край“ да сложим „твоите червени линии, ах те нямат край“.

Вот, Македония, хаос

Не помня друго парламентарно гласуване през последните 30 години, което толкова хора да са следили със затаен дъх. Като изпълнение на дузпи в решаващ футболен мач. След което дойде и реакцията на младите хора, изпълнили до предел площада пред парламента.

„Този път маските наистина паднаха“

„Сега се надявам Тошко да си е направил достатъчно селфита с лопатата в парламента за спомен, защото едва ли ще го видим отново там.“

Мечта за палмово листо

Всички, които са ходили в Будапеща, са виждали един от символите на града – Статуята на свободата, която се извисява на хълма Гелерт. На върха на 26-метров пиедестал се извисява 14-метрова женска бронзова фигура, която издига високо над главата си голямо палмово листо.

Само поради комунизма ли сме такива?

Текстът ми от миналата седмица („Защо българите продължават да русофилстват“) предизвика критичен коментар от моя колега Огнян Минчев, на който ми струва редно да отговоря.

Слонът в стаята

Покрай разправиите със Слави Трифонов и ИТН погледите отново се насочват встрани от слона в стаята. Той стои по средата като същинския проблем на управляващата коалиция, но за него не се говори. БСП и вечно живата ДС агентура – това е слонът в стаята.

Terra Ukraine

Двете страни – Русия и Украйна, макар да имат силно преплетена история (също както България и Северна Македония), са доста несъвпадащи по манталитет и обществено устройство. След загубването на независимостта, въпреки интензивно прокарваната русификация, украинците все пак си остават други, по-особени.

Българските кризи

„Спиралата на хаоса“, в която затъна българската политика, е факт. Не е необходимо да ни го казва, нито напомня някой отвън (в случая – албанският премиер Еди Рама), видно е с просто око. И за това можем да се сърдим само на себе си.

„Ларгото е арена на изгубени и намерени души“

„Вече седем години работя и живея в старото ларго на София – най-многоезичната и разнолика част на София. Арена на изгубени и намерени души. Живот, който често умът не го побира. Но е много хубав. Защото е истински.“

От камъка красота

Едно пътешествие трае много по-дълго от самото пътешествие. Започва преди подготовката и продължава дотогава, докато трае споменът за него. Посетих Сиена преди месец и все още продължавам да не съм се върнала оттам.