ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Какво още
има в „Православната цивилизация“ на Русия? (2)

Склонността към нихилизъм има диагностично значение за руската религиозна „цивилизация“.

Мавзолей

Съвсем случайно стана така, че точно вчера, в ранния следобед, бях част от километричната опашка на граничния пункт между Косово и Сърбия при Подуево. Леките и товарните автомобили се редят там заедно, в една-единствена колона и минават паспортен контрол на една-единствена будка.

Летни размишления

Често нощем се озоваваме в един и същи кошмар. Пред нас изниква огромна стена, не знаем изобщо къде сме, кой я е вдигнал или какво се таи зад нея. Градежът е неведом. Стената на плача или райските двери? Небето сякаш я затиска, подсилвайки страховете, без да утоли любопитството ни.

Кафе „втора цедка”

Като стана сутринта и се погледна в огледалото, Филип Марлов изведнъж се почувства адски стар и непотребен – като ръждясал болт, захвърлен в задния двор. Очите му бяха мътни и кървави, на мястото на паметта му зееше дълбока кънтяща пещера, в която прехвърчаха прилепи.

Революциите и любовта

Светът се крепи на чудо – въпреки бурите и пожарите, за толкова много хора светът е прекрасен, виждат цветовете на дъгата, толкова красиви в небето, стискат ръцете на приятелите си и казват: как си? Те наистина си казват: обичам те.

Какво още
има в „Православната цивилизация“ на Русия? (1)

Преди няколко месеца публикувах в Портал Култура три статии под заглавие „Православна цивилизация“.

И. Кръстев, С. Холмс

Имитацията и недоволството от нея (II)

През 1989 г. отвореното общество означаваше обещание за свобода. Днес отвореността към света е символ за опасност, а не за свобода: нашествие на мигранти и загуба на национален суверенитет.

Едно куче

Сградата отсреща е строена между 1880 и 1900 г. Балконът ми е широк само около 70 сантиметра, общинският олеандър на ъгъла с „Данте Алигиери“ е цъфнал в розово. Слънцето изгря преди час, градът се раздвижи, а на едно от отсрещните балкончета излязоха две дребни кучета.

Пъкс и Швейк

Вестта за смъртта на Владимир Войнович, автора на „Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин”, ме наведе на доста размисли. Не без основание, сагата за Чонкин е сред необикновените книги от втората половина на ХХ век. Заради нея писателят е изгонен от СССР през 1980 г., а през 1981 г. е лишен от съветско гражданство.

Вълча урина

Бай Лупо чу, че щяла много да се търси вълча урина. Сам министерът, как му беше името, го казал по тевелизора, говореха хората. И той реши да не губи време, а да бъде пръв. Затова още по тъмно застана на старта, задяна двуцевката и се насочи към гористия масив на час път от селото.