ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Антагонизмът елит-народ

От четири-пет години насам наблюдавам един дълбоко тревожен процес: превръщането на понятието граждански (и културен) „елит“ в идеологическа стигма.

Прекаленият светец…

Нека започнем с продължаващата разправия „Златните глобуси – Бакалова – Добчев”. После ще се оттласнем от нея, за да се опитаме да назовем по-дълбок и съществен проблем, към който се отнасят най-различни други разправии, но с един и същ корен.

Минало несвършено

Става понякога така – четеш за миналото, а всъщност четеш за настоящето. Така ми се случи с книгата на Снежана Димитрова „Възстановяване... Репарации... Гаранции... Франция и балканските славянски държави (септември 1918–януари 1920)”.

Любов и смърт сред белоцветните вишни

София все повече се раззеленява, не знам дали е от грешките в климата, но щедрото следобедно слънце вече носи предусещането за пролетта.

Хляб

Фурната беше на другия край на селото. Близнаците и дядо им тръгваха от тяхната къща по такова време сутрин, че да сварят за десет часа, когато вадеха хляба. Спускаха се по стръмната уличка и излизаха на централната. И продължаваха по тротоара под черничевите дървета, край хоремага, край заключената църква, край училището...

Сега не трябва да го свирите

Вдъхновен от един цикъл концерти на Давид Ойстрах, Шостакович започва да пише своя първи цигулков концерт. В най-тежкото време. Писането на такива произведения изисква преди всичко могъща духовна сила.

Христос и законът

Няма как да не се забележи, че мнозина християни (и православни) са съсредоточили днес цялото си религиозно внимание върху онова, което „нашата вяра (дисциплинарно) ни предписва“, което тя „не допуска“, което „осъжда“.

Или! Или! лама савахтани????

Апостола е българският Господ не защото му се молим, а защото ни се моли. И ако преведем на български стенанието на Иисус на Кръста: „Илѝ! Илѝ! ламà савахтанѝ?“, то ще звучи така: „Народе???? Народе???? защо ме мъчиш?“

Сънищата на една убийца

Забелязал съм, че повечето софийски истории изникват от нищото, сякаш по силата на някаква своя си логика. Уж следите са заличени, нишките – прекъснати, а ето че ненадейно, докато обхождам града, нещо започва да мержелее в сенките на старите сгради.

Само Чехов ме спасява!

– Той е доктор, бе майка. Той е доктор на човечеството. Казвам ти: ако не е Чехов – сега виждаш какво е КЪРЖАВО времето, в какво време живеем – ако не е той, аз специално отдавна да съм финиширал. Озон. Чист озон. Иначе се задъхваш и край.