ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Съдът на пробудената съвест

Какво е Страшният съд? Защо е страшен? Как може нещо страшно да се съвмести с Божията милост? Ако детето на един баща е прекалено непослушно и палаво, бащата ще се отвърне ли от него?

Mare nostrum (Нашето море)

Преди пет-шест години се озовах в едно малко, южно-италианско приморско селище – Санта Чезареа, на петнадесетина километра на юг от Лече, в най-долната част от „тока“ на Апенинския ботуш.

Достойно

Отказът на Бойко Борисов да приеме македонския президент Георге Иванов беше добро и достойно за уважение решение. Защото това действие даде да се разбере, че българската държава не подкрепя политическото поведение на конфронтация...

Архипелагът на Гросман

„Всичко тече“ е фраза, чиято словоупотреба обикновено релативизира историята. Всичко, дори и най-голямото зло, ще отмине, какво ли не е видял или претърпял досега този свят – от братоубийството на Каин до тоталитарните идеологии на ХХ в.

Последният ваксаджия

Да си лъснеш обувките винаги е означавало едно нещо – че ти предстоят ценни мигове, нещо, което след време, в спомените си, може би ще наричаш празник. Само допреди пет-шест години имаше поне двама ваксаджии в центъра на София...

На учителя с любов

В края на май във Варна се проведе второто издание на  литературния фестивал ВарнаЛит. Акцент в неговата програма, който го отличава от други литературни фестивали, са срещи на писатели с ученици.

Политическият феномен Централна Европа (4)

В предишния текст отбелязах узряването на един особен феномен в страните от Централна Европа, нарекох го общо-централноевропейски национализъм.

Писателите и Пражката пролет

„Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за онова, което започна през лятото на 1967 година. Цяла една истинска национална култура се разви, въпреки желязното менгеме на Държавна сигурност.“ Публикува се за първи път.

Цивилизация

Наскоро имах възможността да постоя под купола на катедралата „Свети Павел“ в Лондон. Обиколих всъщност внимателно целия храм, престраших се да извървя стъпалата до самия му връх и да застана на мястото, на което строителите му са поставили тържествено последния камък...

Размисли по българската периферия

Напоследък пак изпаднахме в географско самосъзерцание. Къде наистина сме и защо сме тук, а не другаде, точно в този юго – (източен или западен – според гледната точка) ъгъл на Европа...