ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Старинарят бунтовник (2)

Център на българското Възраждане е прочутата дъсчена църква във Фенер, там се заражда „българската мисъл и българската вяра в доброто бъдеще“. Там бъдещият „старинар“ Димитър Маринов служи като иподякон...

Пощальонът

Пощенските пратки продължаваха да пристигат от всички краища на страната и от чужбина. Градът беше обсаден, вражеската артилерия методично го разрушаваше квартал подир квартал, но железопътната линия и гарата бяха непокътнати, може би защото по железопътната линия пътуваха товари, важни за нападателите.

Кръвта

Опитвам се да си представя тази последна тяхна вечеря. Дошли са в Йерусалим, където всеки израилтянин е трябвало да отиде за Пасха – празнуване на излизането на евреите от Египет, да занесе жертвеното си животно в храма, вечерта да се събере със семейството си, най-възрастният да прочете от свитъците благодарствени молитви за Изхода...

Комунизмът, фашизмът – тоталитаризмите (1)

Малко преди 1989 г. у нас излезе книгата на Желю Желев „Фашизмът“. Мнозина от нас помним, че тя предизвика силен (разбира се в онова време не публичен) отзвук...

Трънливите наслади на художника

Мисля си от известно време за начина, по който един артист се отнася към работата си и „построява“ своите произведения. Предизвика ме към такива размисли изложбата на Катрин Томова в галерия „Нюанс“ (от 1 до 20.Х.2019 г.), наречена „Трънливи наслади"...

Социални

В предизборната ни ситуация, в която водещи фигури от доскоро съюзни политически формации си подхвърлиха претенции за разнообразни медицински тестове, възникнаха и сериозни социални проблеми. Като този с изтеглените от училище деца. Нещо, което е действителен проблем.

Старинарят бунтовник (1)

В българския език думата „старина“ е влязла отдавна, от незапомнени времена. Ала думата „старинар“ бива изкована малко след Освобождението от бащата на българската етнография – Димитър Маринов.

На долната земя

Тя изгрява рано сутрин, когато още е тъмно и нейни спътници са само бездомните кучета. Облякла е всичките си дрехи върху себе си и носи в ръцете си четири претъпкани големи здрави жълти найлонови торби – във всяка ръка по две. Вътре е цялото ѝ имущество.

Погубващата завист

Вървях към фабриката на Добри Желязков, за която сме учили още като деца – първата в България и на Балканския полуостров. От туристическите брошури бях разбрала, че сега в нея се помещава Музей на текстилната индустрия. Там е събрана сякаш цялата ни история.

Технология на настървяването

Предишният текст публикувах с изричната уговорка, че е написан от гледната точка на християнин. Темата обаче продължи да ме вълнува и през изминалата седмица (още повече че тя претърпя развитие, за което ще спомена по-долу).