ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Спокойно в стаята си

По време на пандемията всички си стояха вкъщи и неусетно полудяваха, защото не бяха свикнали да живеят сами сред четири стени, сами по цял ден в една стая, а за Александра това беше единствено възможното време за размишление, писане, четене...

Урокът на вируса

Предупреждавам в самото начало: не съм против въведените у нас и в цяла Европа мерки за сигурност във връзка със сполетялото ни бедствие. Не се чувствам компетентен да определя доколко адекватни са те, в частност в нашата страна.

Пандемия и свобода

Границата между грижата за нашето здраве и преднамереното ограничаване на човешката свобода е толкова тънка, че днес разсъдъчната способност на разума едва ли е в състояние да я открои.

Вирусът на давното

„В България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Войникът е паднал на колене, свел е глава и плаче за загиналите си другари и врагове в една братоубийствена война".

Невидимата война

Извънредното положение е не просто излаз от нормалната ситуация, то е специфичен разрез на времето, в което живеем. Възприемем ли карантината като „стоп-кадър”, би трябвало да признаем, че този „кадър“ прави очевидни доста неща, за които преди не сме си давали сметка.

Корида

Напоследък ми попадна един текст. Който ме върна към един период от живота ми. Работех в един вестник. Редакцията на вестника се помещаваше в една голяма зала с много бюра, групирани по отдели. Линолеумът на пода беше разпран...

Жизнерадостното ни чувство за хумор

Ясно е, оттук нататък ежеседмичните ни колонки в Портала ще станат дневник на пандемията. Нямаме друга мисъл, друга тема, друг интерес. Няма друга тема в медиите.

Към църковните хора – в изпитанието

Не бих искал да предизвиквам никого във време на изпитание, но се чувствам длъжен да споделя тук някои мисли, които тревожиха съвестта ми през последните дни.

ДумиD-19

Пусто, празно, страшно, чумаво, катастрофално… Изреждаме се да опишем ситуацията с COVID 19 и от ден на ден усещаме, че все повече думите не ни стигат. Да, в това е недостатъкът на думите – когато най ни трябват, те сякаш губят силата си; превръщат се в немощни клишета, които почти нищо не могат да изразят.

Мандзони: заразата като история

Невероятно е как необходимата „социална дистанция“ по време на епидемия смалява нашия свят, как „извънредното“ изведнъж става „неизвънредно“, дори регулярно.