Беше преди десетина години, на шести декември. Знаете как става, и на вас сигурно ви се е случвало: докато карате колата по тесния планински път, изведнъж виждате табелка, че вдясно, по едва забележимата отбивка има манастир. Да го разгледаме, казвате си. Спирате колата и тръгвате пеш нагоре по изровената, с надигнати камънаци земя.

Не познавам друг автор от миналото, нито от съвремието ни, който да прави това, което прави Тони Николов – сглобява пъзел от исторически факти, от детайли от най-различен порядък и чрез умението си на разказвач ни ги поднася като завършени разкази. Какъв е жанрът на тези текстове? Нарекох го тонистика.

Винаги съм считал, че велика е не държавата, която притежава най-крупните ресурси, не държавата, която има най-могъщата армия, велика е държавата, която обезпечава най-свободен и социално най-благополучен живот на гражданите си.

На село зимата не пее зла песен, пее по-скоро мечтателна. Само в града зимата е беля, когато кърши клонове и троши автомобили… Чувството за покой. Зимата на село е особен период, повече летаргичен, отколкото активен. Неслучайно, мислил съм си, точно по това време се правят сватби, кръщенета и други празненства.

Миналата година Руси Чанев ме покани да присъствам на откриването на изложба, която беше станала възможна благодарение на личните му усилия и проявеното топло отношение от страна на учители в Художествената гимназия и включваше рисунки на нейни ученици върху герои и сцени от „Под игото“.

Русификацията на българското православие се просмуква едновременно с русификацията на българското общество. Когато идеологията вземе връх, православието се превръща в православизъм. Войнстващият православизъм на някого може да му изглежда свят и праведен, но на мен ми се струва, че е духоразпад.