ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Или! Или! лама савахтани????

Апостола е българският Господ не защото му се молим, а защото ни се моли. И ако преведем на български стенанието на Иисус на Кръста: „Илѝ! Илѝ! ламà савахтанѝ?“, то ще звучи така: „Народе???? Народе???? защо ме мъчиш?“

Сънищата на една убийца

Забелязал съм, че повечето софийски истории изникват от нищото, сякаш по силата на някаква своя си логика. Уж следите са заличени, нишките – прекъснати, а ето че ненадейно, докато обхождам града, нещо започва да мержелее в сенките на старите сгради.

Само Чехов ме спасява!

– Той е доктор, бе майка. Той е доктор на човечеството. Казвам ти: ако не е Чехов – сега виждаш какво е КЪРЖАВО времето, в какво време живеем – ако не е той, аз специално отдавна да съм финиширал. Озон. Чист озон. Иначе се задъхваш и край.

Бронз под снега

Те са все там, застинали, неподвижни, през лятото бронзът е нагорещен от слънцето, през зимата е леден и на раменете им има сняг. В своята застиналост и неподвижност те са като канари и с това изразяват, че делото, което са извършили, наследството, което са оставили, е устойчиво и непоклатимо като скала.

Човешката и „голата“ вещ

Когато човекът живее потопен в своя всекидневен свят, той всъщност не разграничава, не отмисля съвсем ясно себе си от нещата, с които живее. Практическите действия на човека с вещите и самите тези вещи често се сливат в едно непрозрачно за съзнанието му единство.

Стига ми тая награда

Да използваш за заглавие строфа от стихотворение на Христо Ботев е опасно и дори кощунствено посегателство, но нека е простено, защото темата вълнува целия български народ, макар и да е дребнава на фона на саможертвата.

Възел

Имах наскоро щастието да гледам един след друг два филма на Атанас Киряков, последните му – „Дорина” и „На чаша вино с Милко Божков”. Филмите са колкото различни, толкова и се вписват органично в темите, които вълнуват и винаги са вълнували Атанас Киряков: сблъсъкът на личността със системата на Държавна сигурност.

Златотърсачи в Красно село

Във времена като днешните човек неминуемо залага на пешеходството. Вървиш и това дава полет на мислите ти, измъквайки те от килера на протяжните спомени. Само при условие че добре внимаваш в краката си, защото софийските улици крият и доста неприятни изненади.

Лятно време

На гара N времето е спряло. Мечо и Вълчо, двата помияра, по цял ден се изтягат върху напечените релси. Циганчетата ядат на поразия от черешите край релсите и от носовете им тече черешов сок. А старият стрелочник помоли в никакъв случай да не споменавам името му, нито името на гарата. И аз я нарекох гара N.

Не наужким,
а наистина

Сигурно много пъти всеки от нас е забелязвал разликите между нашето общество и другите общества, в които отиваме, когато бягаме от нашето. Бягаме от обществото, в което всичко е направено на нашия принцип: „може и така!“.