ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Милена Якимова

Езикът без аргументи – анатомичен орган

Протестите се развиха така, че изглежда като че няма какво повече да се каже.

Болестта на лопатата

Нещо се носи из въздуха. Тук-там припламва, дава на късо, има обгаряния, гневни реакции, сетне уж всичко се поуталожва. Злостта се влива обратно в социалните мрежи, в тъмната фуния на споделената несподелимост. До следващия път.

Андрей Пионтковски

Юлските „букове”

Украйна завинаги ще си остане основен и всепоглъщащ външнополитически и вътрешнополитически проблем за Путиновия режим. „Завинаги” означава до смяната на този режим, защото „жив” от този проблем Путин няма да се измъкне.

Калин Янакиев

Рождественско

Дори ако не сте израснали в същински религиозно се­мейство, дори ако сте израснали просто в почтено семейство, познаващо традицията, вие не може да нямате сво­ята Рождественска вечер. Вечерта на дълбоката, будна, съкровена ти­шина, която отваря дверите на чудото.

Мечо вървище

Вестта, че в землището на селото е слязла мечка, попари като вряла вода хората. Едно време се е знаело, че в тази част на планината е мечо вървище. И затова неслучайно в старите времена мъжете тук се славели като едни от най-големите ловци на мечки. Но тези бляскави времена отдавна бяха отминали.

„Лицемерната“ политкоректност и „естественото“ варварство

Вярно е: т. нар. „политическа коректност“ бе стигнала до гротескни форми. И ето: след новия „консерватизъм“, „пресата“ ѝ започна да се снема с небивал ентусиазъм.

Теодора Димова

Необяснимият Тома

Необяснима е категоричността, с която заявява пред останалите Христови ученици: „…ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам”. Някои наричат това съмнението на Тома.

Семето на мъченическата кръв

Гледах наскоро филма „Краят на боговете“ и през цялото време имах чувството, че гледам нещо познато. После направих справка и разбрах, че е римейк на филма „Разследването“ на Дамиано Дамиани от 1987 г.

Последната война

Болеше го много. Боляха го и двете ръце. Пръстите, всичките десет пръста. Върховете на пръстите. Ако не знаеше, че ръцете му са откъснати до лактите, нямаше да повярва, че тази болка може да е толкова истинска и жива.

Теодора Димова

А де са деветте?

В Евангелието има епизоди, които могат да се тълкуват по различни начини – да се акцентира върху един или друг детайл и така да се достига до все по-дълбоки пластове. Всъщност това се отнася до литературата изобщо – колкото по-многопластова е, толкова е по-съвършена.