ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Юрген Хабермас

Колко религия понася либералната държава?

Комуникативната общност, очертаваща се по въпросите на религията в условията на една демократично-либерална правова държава, е общност на превода. Това поставя доста изисквания към религиозните, както и към нерелигиозните граждани.

Калин Янакиев

Бог е с нас

Упрекват християните, че вярата им е твърде отчуждена от прекрасната плът на този свят, от сетивността, от красотата му. Нещата обаче стоят доста по-иначе.

Ние, кавалеристите

Наскоро ми попадна бяла найлонова торбичка с надпис „Nobel”. На другия ден си рекох, я да взема аз торбичката, като минавам по „Графа”, може да срещна Мишо Вешим. Той ще оцени. Бутнах в торбичката една книга, да не я нося празна и излязох с колата.

Любопитно

Един от лайтмотивите, на които несъмнено разчита руската информационна стратегия, e да се поддържа всекидневно усещането за вездесъщието на Русия. На всички нива. Затова твърденията за участие на нейните власти в опита за отравяне на Скрипал, както и разследването на евентуална руска намеса в изборите в САЩ, отговарят на стратегията.

По следите на голямото и малкото зло

Вече четвърт век аз все гласувам и гласувам – и все за по-малкото зло. А ми се гласува, поне веднъж ми се гласува за доброто. Шансовете това да стане на предстоящите избори са нищожни.

Журналистиката на черния пояс

Истинският журналист обелва събитието, както се бели лук. Истинската журналистика е игра на котка и мишка с политиците. Политиците обикновено говорят много, за да скрият най-важното.

Входът в деня на Църквата

Има нещо особено характерно за църковното съзнание в съхранената от него, въпреки обичаите на „този свят“, традиция - вечерта, вместо като край (завършек) на определен времеви отрязък да бъде приемана като негово начало, като започване на деня на Църквата.

Зимата на тяхното самодоволство

Политическите сезони в България вече се сведоха до два – лятно безхаберие и зимно самодоволство. Вече официално преминахме към втория. Въпросът е дали България отново ще пропусне възможността за пролет.

Фейлетонистът

Помня го, разбира се, но вече виждам образа му размазан като през мокро стъкло; пустата му памет, след година-две може и името му да ми изхвръкне от паметта. Но се оказа, че още пазя двете текстчета, които ми беше връчил при последната ни среща. Които ми беше завещал, така да се каже.

Калин Янакиев

Дойдете, обядвайте

Когато препрочитам новозаветните текстове неизменно се удивлявам на тази неимоверно проста, прозрачна, почти по детски „пролепетана” сцена, с която завършва повествованието си св. ап. Иоан.