ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Идеали, идеология, действителност (II)

Вечно ненаситният, алчен стомах не признава никакви нравствени или културни ценности, той дава начало на стомашна психология, стомашна идеология, стомашно изкуство, стомашна политика.

Идеали, идеология, действителност (I)

Може би една от най-типичните черти на диктаторските режими е отсъствието на реална критика и реална самокритика.

За писателите, които търкалят варели

Така се случи, че в един и същ ден прочетох забранената в Източна Европа пиеса на Вацлав Хавел „Разговор“ и присъствах на рецитал на Евтушенко в Лондон – два различни свята, които предизвикаха у мен обясними чувства.

„Десет години след Иван Денисович“ (II)

Край нямат шантажите на Държавна сигурност, цяла една мошеническа организация работи за опетняването на Солженицин.

Георги Марков

„Десет години след Иван Денисович“ (I)

За руската литература ще остане паметна тази нощ в края на декември 1961 година, когато Твардовски започва да чете машинописа на един неизвестен автор, изпратен до списание „Новый мир“.

Западното левичарство – илюзии и действителност (III)

От гледна точка на човешката история съществуването на източноевропейския комунизъм е една от най-важните поуки за това как не трябва да се задръства пътят.

Западното левичарство – илюзии и действителност (II)

Най-честото явление днес на Запад в лявата мода е да бъдете марксист. Не ще ви струва голямо усилие обаче да разберете, че въпросният марксист въобще не е чел Маркс.

Западното левичарство – илюзии и действителност (I)

Оказа се, че светът може да се движи към по-голяма относителна справедливост и към по-добър живот и без кървави революции.

„Дарът на Хумболт“

Никой друг преди Сол Белоу не ме е убеждавал повече във възможната истина, че фактите в нашите биографии не отразяват това, което в действителност представляваме.

Как се издигнах

„Тази история е тол­кова странна, че ако беше единствена, нас, нейните герои, с пълно право биха закарали в лудницата.“ Предлагаме ви един от ранните разкази на Георги Марков, публикуван във в. „Стършел“ през януари 1955 г.