ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Как се издигнах

„Тази история е тол­кова странна, че ако беше единствена, нас, нейните герои, с пълно право биха закарали в лудницата.“ Предлагаме ви един от ранните разкази на Георги Марков, публикуван във в. „Стършел“ през януари 1955 г.

Фокнър за работата на писателя

„Срещата ми с откровенията на Фокнър ме върна твърде болезнено към собствените ми някогашни заблуди, увлечения и прегрешения.” На 25.09. се навършват 140 г. от рождението на Уилям Фокнър.

От другата страна на медала

Олимпийските игри не са това, което би трябвало да бъдат, в днешния си вид те съдържат нещо дълбоко корумпирано и осакатяващо както принципите на общуването между хората, така и душевността на самите състезатели.

Празникът на свободата и празникът на милицията

Не вярвам да има много страни, където режимът да е заповядал на гражданите в определен ден да празнуват свободата, а на следващия ден – Държавната сигурност.

Борис Априлов, Георги Марков

Гората на ужасите

В деня на покушението срещу писателя ви предлагаме първата творба, макар и в съавторство, която Георги Марков подписва със своето име.

Невъзможният другар Шевченко

Трябва да си призная, че бягството на другаря Шевченко, висшия съветски представител в Обединените нации, ме обърка толкова, колкото и ТАСС.

Когато часовниците са спрели

Не претърпява ли животът процес на умъртвяване, ако го подложим на непрекъсната атака от безкрайно повтарящи се образи и думи? Не утихва ли постепенно жизнената му съпротива?

Мълчи

Руската зима унищожи цветовете на чешката пролет и грохотът на танковете накара един народ да замълчи. Но командирите на танковете знаят, че това не беше победа, а поражение, все едно че се бяха опитали да закрият слънцето с димна завеса.

Между рая и небето

Религията е вероятно най-пренебрегнатата тема в цялата съвременна българска литература. Не мога да си спомня едно-единствено съвременно българско произведение, значително или незначително, което да е посветено на съвременната религиозност в България.

Йонеско отблизо

Трябва да кажа, че рядко съм слушал по-приятен събеседник от Йонеско, може би защото лицето и гласът му казваха повече от думите.