ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Новогодишен оптимизъм

Ако се опитаме да проследим нишката на живота си, ще открием, че може би най-точният синоним на думата "живея" е "преминавам". Животът не е нищо друго освен без­спирно преминаване през времето и пространството, през хората и съби­тията, по пътища и в безпътица.

Георги Марков

Есе за щастието

"Има всечовешки въпроси, които обикновени хора и философи са си задавали от векове и чиито отговори може би ще бъдат намерени след много други векове, ако въобще бъдат намерени." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Писмо до Любомир Левчев, поет

"Ако един ден историята потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб." Пълният текст на писмото, сверен с оригиналния машинопис на писателя, се публикува за първи път.

Писателите и Пражката пролет

„Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за онова, което започна през лятото на 1967 година. Цяла една истинска национална култура се разви, въпреки желязното менгеме на Държавна сигурност.“ Публикува се за първи път.

Дълговете на съвременната българска литература

Нито помен от демоничните моменти на деня, когато властта се стоварва с всичка сила, за да ви принуди, да ви преобърне, да ви покори... Публикува се за първи път.

Международният тероризъм

Човешката история е дала много горчиви уроци, че всички най-големи престъпления са ставали все в името на доброто на хората, без някога изобщо да допринесат за това добро. Есето е прочетено по Би Би Си през 70-те години на ХХ век, публикува се за първи път.

Сцени от един брак

„За първи път в цялата си филмова кариера Бергман се домогва до такова разголване на може би най-съвременната от всички истини“. Публикува се за първи път.

Театрална панорама

Театърът продължава да живее своя пълнокръвен живот. Той не зависи от развитието на киното или телевизията, защото носи в себе си неподражаемото очарова­ние на живата сцена.

Виелица

Виелицата лудуваше из планината, а ние, секачите, седяхме край огъня в бараката, слушахме дългата ѝ песен и тихо си приказвахме.

Недовършените мисли на един журналист

„С цялото си сърце бих се поклонил на онзи комунист, който наистина поне веднъж се е изразил като самостоятелно мислещ човек.“ Публикува се за първи път.