ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук Георги Марков

Георги Марков

Георги Тенев

Сцени от живота на сценариста

Той е със средно телосложение, с прошарена на слепоочията коса, чуплива и гъста. Има гърбав нос, сиви очи, намират го за красив. Казва се Георги.

Георги Марков

Писмо до Христо Ботев

"Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат." Есето е четено по "Дойче Веле" през 1976 г.

Георги Марков

За кой ли път?

"Забраната на критиката, отказът от критика или безкритичното отношение във всяка страна, общество или личност са демонстрация на ужасна неинтелигентност." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Изкачването на Фуджияма

"Новата пиеса, написана от един от най-правоверните представители на соцреализма Чингиз Айтматов, идва като изненада. Тя е пронизана от един огромен въпрос – КОЙ Е ВИНОВЕН? САМО СТАЛИН ЛИ?" Публикува се за първи път. На 10 юли се навършват 7 години от смъртта на Чингиз Айтматов.

21 юли

Фрагмент от незавършен роман, над който Георги Марков работи през последните години от живота си.

О’кей или сори

Всеки голям талант в световната литература винаги е създавал своето име в остър конфликт със съществуващите установени житейски и художествени норми. Новото, което всеки нов талант носи, по начало е противопоставено на старото.

Георги Марков

Есе за щастието

"Има всечовешки въпроси, които обикновени хора и философи са си задавали от векове и чиито отговори може би ще бъдат намерени след много други векове, ако въобще бъдат намерени." Есето се публикува за първи път.

За писателите, които търкалят варели

Така се случи, че в един и същ ден прочетох забранената в Източна Европа пиеса на Вацлав Хавел „Разговор“ и присъствах на рецитал на Евтушенко в Лондон – два различни свята, които предизвикаха у мен обясними чувства.

Георги Марков

Конете и вълците на българите

Детето от Калиманица, подирило в своите спомени конете, среща вместо тях така често белите вълци. Тези апокалиптични бели вълци препускат из Радичковите земи и сеят вълчата ябълка, която задушава всичко.

Георги Марков

Подозрението

Всеки път, когато погледна назад или пък случайна среща ме върне към твърде пресните ми спомени от българската действителност, у мен неизбежно откликва едно много ярко чувство, идващо от дълбините на тази действителност – подозрението.