миналото

Днес традиционни въпроси като политическата и военна история все повече отстъпват на заден план. За сметка на това историята на изображенията, както и тази на всекидневния живот са във възход, настоява френският историк Мишел Пастуро в интервю от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.

„Познаването на историята започва от познаването на семейната история, от връзката ни с поколенията назад. А родовите връзки, изглежда, са универсален език, който всеки владее...“ Разказ за рода Фичеви.

Колкото по-остаряваш, толкова повече ти се иска да се завърнеш в "бащината къща" на отминалото. Затова и днес си мисля за някогашните кафенета, а покрай тях и за хората, които са ги посещавали.

Седемдесетата годишнина от смъртта на цар Борис III е, разбира се, повод за историческа равносметка. Ето гледната точка на един британски историк, който се опитва да оцени плюсовете и минусите на царския „личен режим” в България през 30-те и 40-те години на ХХ в.

Сборникът (сдружение „Европейски пространства 21“) съдържа устни разкази на представители на еврейските общности в Русе, Шумен и Варна. В София той ще бъде представен на 10 февруари в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Публикуваме откъси от въведението и от две интервюта.

Интервю с литературния историк за автономното писателско поведение и шизофренността през социализма, за прибързаните изводи от работата с архивите на ДС и за закостенелия образователен канон.

Колко наши писатели са в състояние днес с такова постоянство и страст, с документална точност и самоубийствена проницателност да възкресят цяла една епоха?

Написването на тази статия е предизвикано от появата на две книги за забележителните фигури на Димитър и Елена Мутеви.

„Тази книга е история, биография и морално-философски трактат.“ Александър Кьосев и Даниел Смилов за книгата на Тони Джъд и Тимъти Снайдър.

Радой Ралин премина със съвест и талант през „изненадите на историята“. Тази „бездушна дама“ бе разтълкувана от него без някаква преднамереност, със съзнанието, че все пак човекът може да бъде спасен.