„За мен не е чест да бъда почетен доктор на един университет, който, както и в сталинско време, използва отличията като дисциплинарна мярка срещу различни възгледи.“

В началото на септември 1910 г. от Скопие (тогава в Османската империя) долита дописката „Бой за ръкоплескания“…

Паметта понякога тежи толкова много. Само Бог може да помни всичко. Защото паметта е голяма болка. Твърде голяма. А такова нещо може да понесе само Бог.

И четат ли я въобще? Готови ли са да се извинят за извършените от тях престъпления по време на завоевателните им войни?

Може би ще заживее нов живот поезията на изящния образ и шеметната метафора. Съчетана неизбежно с най-доброто от нашата и световната медитативна и изобщо интелектуална поезия.

Макар че Софроний не е могъл да избяга от църковнославянския, все пак той се опитва да напише книгата на „болгарский простий язик… к разумению простому народу“.