ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Михаил Неделчев

Литературната личност на Петко Тодоров

Безспорно е, че той е същностна, носеща конструктивна съставка от колективната литературна личност на Кръга „Мисъл“.

Ели Визел

Защо пиша

В памет на големия свидетел на Холокоста и Нобелов лауреат за мир (1986). Ели Визел си отиде от този свят на 2 юли т.г.

Йордан Соколов

Спомени от детството, войната, бомбардировките

Откъс от „Недовършени мемоари“ на Йордан Соколов (изд. „Прозорец“, 2018).

Румен Шивачев

Нобеловата награда за литература
и смъртта на Пенчо Славейков

“Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи пред Европа един безспорно голям поет...”

Тодор Пеев

Един личен спомен за Левски

Всичко три пъти съм се срещал и виждал с великия и самоотвержен апостол. Ще разправя тук за втората си среща с него, която стана при едни необикновени обстоятелства.

Алберт Бенбасат

Писателите и антисемитизмът

Пишейки тези редове, искам да заявя отговорно – със сигурност няма нито един голям български писател, който да е изповядвал или практикувал антисемитизъм.

Георги Марков

В памет на Евгений Замятин

"Изпод циничното гробище на съветския соцреализъм ние успяхме да изровим все пак труповете на насила погребаните Булгаков, Бабел и Платонов, но господарите на деня не разрешиха разкопките да продължат и Замятин бе преосъден на забвение". Есето се публикува за първи път. На 10 март се навършиха 78 години от смъртта на Евгений Замятин.

Георги Марков

Съмнението

„Една от най-големите беди в университетската работа у нас е отсъствието на истинска, демократична атмосфера в отношенията преподавател-студент.” Есето се публикува за първи път.

Портал Култура

Писма от сръбско-българската война

Поглед към една братоубийствена война (2-16 ноември 1885 г.), в която България отстоява независимостта си. Писма от редови участник в събитията.

Ричард Крамптън

Борис III: опит за характеристика
на едно царуване

Седемдесетата годишнина от смъртта на цар Борис III е, разбира се, повод за историческа равносметка. Ето гледната точка на един британски историк, който се опитва да оцени плюсовете и минусите на царския „личен режим” в България през 30-те и 40-те години на ХХ в.