Горан Благоев
Храмът като политическа конюнктура
Тази година се навършват 100 години от построяването на храм-паметника "Св. Александър Невски". Текстът на Горан Благоев проследява парадоксите и геополитическата обремененост при избора на патрон на най-големия православен храм на Балканите. Дебат, посветен на 100-годишнината, се състоя по БНТ.
Михаил Груев
Историята днес (VII)
Какви са размерите на соцносталгията и доколко опасни са опитите за реабилитация на комунистическия режим? Интервюто на Димитрина Чернева с историка Михаил Груев е седмото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
Ален Корбен
Историята днес (VI)
Смисълът на Историята не е ли в това да възприемеш и добрите, и лошите страни на света, без да го съдиш прекомерно? Интервюто с френския историк Ален Корбен е шестото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
Марсел Гоше
Историята днес (V)
Какво днес е значението на понятието демокрация, създадено от гърците още през VI век пр. Хр.? Култът към елита не ни ли обрича по-скоро на олигархия - на власт, упражнявана единствено от шепа хора, смятани за по-добри, по-можещи и по-компетентни? Интервюто с френския политически философ Марсел Гоше е петото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
Марк Феро
Историята днес (IV)
Дали хората не се обръщат с такъв интерес към историята, защото са напълно разочаровани от политиката? И какво би показал един контра-анализ на историческото чрез кинематографични похвати? Интервюто с Марк Феро е четвъртото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
Габриел Аното
България в Балканската война
Непозната дипломатическа хроника, излязла изпод перото на големия френски дипломат и историк Габриел Аното.
Карло Гинзбург
Историята днес (III)
Може ли историята да се пише през случайностите, аномалиите и изключенията? Какво тази „микроистория” ни казва днес? Интервюто с Карло Гинзбург, създател на "микроисторията”, е третото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения, осмислящи случилото се и случващото се в хоризонта на ХХI в.
Портал Култура
За спасяването на българските евреи
Въпросът за спасяването на евреите и отношението на българската държава към тях по време на Втората световна война продължава да предизвиква спорове. Предлагаме ви гледните точки на писателя Габриеле Нисим, политолозите Албена Танева и Антоний Тодоров и историка Николай Поппетров.
Едуард Лютвак
Историята днес (II)
Светът изживява дълбока криза, но тя се дължи най-вече на липсата на стратегия, а едва след това на недъзите на икономическия модел. Това твърди известният американски историк проф. Едуард Лютвак. Интервюто с Лютвак е второто от поредицата „Историята днес”, в която ще се опитаме да съберем мнения, осмислящи случилото се и случващото се в хоризонта на ХХI в.
Людмила Димова
Забравена, но не изгубена
Повече от 40 години наред със заниманията си като художник, плакатист, илюстратор, графичен дизайнер, пътувайки между България и Австрия, Христо Алексиев колекционира картички и снимки на София. Мащабният му готов проект съдържа над 1000 уникални кадри.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
Представяне на новата книга на Нася Кралевска „Бивало – небивало“ (изд. „Рива“) – на 27 септември, сряда, от 18.30 часа в музея „Борис Христов“ в София. С участието на Тони Николов, Руси Чанев, Лъчезар Тошев.
„Нощ на литературата“ в редица български градове – на 27 септември от 18 до 21.30 часа. Сред авторите, които ще бъдат представени, са Вислава Шимборска, Пия Лейно, Итало Калвино, Джон Бойн, Стефан Хертманс, Гаска Шиян и др. Повече за събитието – тук.
Ретроспектива на Любомир Клисуров, едно от водещите имена в българската подводна фотография, в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. До 11 октомври.
Националната галерия представя изложбата „Послания“, посветена на 120 години от рождението на Златю Бояджиев. До 7 януари 2024 г. Куратори Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева.
няма коментари