Фейлетонът на Алеко Константинов разказва тъжната история на Йосиф-Марко Барух – възторжен поклонник на Гарибалди, непримирим журналист, издигнал глас в подкрепа на страдащите от произвола на властта евреи.
Вълнуващо е да разлистваме списанието, в което се роди модерната ни литература. И въпреки уговорките, че тук или там д-р Кръстев е сбъркал в някоя от преценките си, неизменна остава представата, че с него се начена пътят на критиката като самостоен дял на нашата литература.
Независимо от всички изстъпления и подвизи през цялата човешка история, количеството добро и количеството зло на тази древна и нова земя винаги са били едни и същи, само конкретните ситуации са ги разпределяли в различни пропорции между личности, народи, класи…
Провеждането на едно такова въстание без всякакви изгледи за успех и за спасение на участващите в него показва две неща – първо, неудържимостта на създаденото от турското робство положение и второ, гениалността на Бенковски и решителността – негова и на другарите му.
Ако речем да характеризираме нашите шарени великденски яйца в сравнение с тия на други народи, можем да изтъкнем по-засилената илюстративност у тях и по-големия дял на реалната природа.
На 27 април се навършват 150 години от рождението на Пенчо Славейков. Предлагаме ви текстовете на Константин Константинов и Димитър Подвързачов, прочетени в памет на Славейков в утрото на 3 юни 1912 г. в София.
Рим не е изграден за един ден. София също. Но докато за Рим ние знаем почти всичко, в историята на София има цели епохи, които са описани само с едно изречение.
Бюстове на Георги Димитров, Димитър Благоев и компания красят парковете и площадите на градове и паланки, както в дебрите на тоталитаризма.
