„Изпод циничното гробище на съветския соцреализъм ние успяхме да изровим все пак труповете на насила погребаните Булгаков, Бабел и Платонов, но господарите на деня не разрешиха разкопките да продължат и Замятин бе преосъден на забвение“. Есето се публикува за първи път. На 10 март се навършиха 78 години от смъртта на Евгений Замятин.
Новата управа на единствения музей в Русия, разказващ за политическите репресии в Съветския съюз, възнамерява да го превърне в музей на „доблестните сътрудници“ на ГУЛАГ, както и на технологиите, използвани за „защитата на великия народ от петата колона и от разни нацисти от Украйна”.
Ние не отдаваме почит на падналите в Руско-турската война в 1877-1878 г., ако премълчаваме сенчестите страни на тази акция, чийто завършек – Берлинският конгрес – бе началото на безкрайни фаталности за България
„Беше време, когато всяка събота следобед човек можеше да види на лондонската „Портобело роуд“ тълпи от хипита. Беше време, когато световните пътища принадлежаха на тази своеобразна младеж, пътуваща отникъде заникъде.“ Есето се публикува за първи път.
На 8 май 1985 г., година след избирането си на поста, президентът Рихард фон Вайцзекер изнася реч пред Бундестага. Поводът е 40-годишнината от капитулацията на Германия през 1945 г.
Публикуваме есето на известния еврейски писател, оцелял в нацистките лагери на смъртта, в памет на 70-тата годишнина от освобождаването на лагера Аушвиц.
„О сладка забрава на пространството, секундата, която ни дели от Рим или Стокхолм, бесният лов на станции, разплитанията на възлите от съзвучия, ехото на времето, отекващо през мига, сякаш спомен или чудо…” Публикуваме текста на големия модернист по повод на 80-годишнината на Българското национално радио.
Годината е 1835, на 2 януари (стар стил) се поставя началото на новобългарското и светското образование в България. Априловото училище в Габрово отбелязва 180-годишнината си.
„Над всичко – скъп ми е начинът, по който тържеството на живота и неговата самоценност остават за Гари над всеки възможен техен смисъл, придаван им от човека. Текстът е прочетен на семинар, посветен на 100-годишнината от рождението на Ромен Гари.
