Архивът е важен ресурс, а контролът над информацията е безспорно ключов. Спомням си „министерството на истината“ от романа „1984“, което преправяше миналото в зависимост от конкретната конюнктура. Напълно възможно е архивът да притежава документи, които са взривоопасни и за които не подозираме.
Седемдесетата годишнина от смъртта на цар Борис III е, разбира се, повод за историческа равносметка. Ето гледната точка на един британски историк, който се опитва да оцени плюсовете и минусите на царския „личен режим” в България през 30-те и 40-те години на ХХ в.
Историята предлага неочаквани паралели. Доказателство за което са и тези непубликувани размисли на писателя Петко Росен от 1919 г., посветени на България, европейската криза и безхарактерността на родната ни интелигенция.
Кой и как спаси българските евреи са въпроси, които често си задаваме тези дни около 70-тата годишнина от събитията. Предлагаме ви едно неизвестно свидетелство от дневника на писателя Петко Росен, направил много, за да предотврати интернирането на бургаските евреи.
Враждата между руските инструктори и нашите офицери идеше от сблъскването на българската самобитност с психично чуждото й руско опекунство. Руските инструктори се видяха изолирани в страната.
Неочаквана изповед на писателя Ивайло Петров за равенството в бедността, любовта към земята и свободата, записана през 1997 г. Тези дни класикът на съвременната българска проза щеше да навърши 90 години.
Връщайки се към Атанас Далчев, към неговата конкретна поезия и към философските му фрагменти, даваме ли си сметка за тяхното антитоталитарно значение, за онзи смисъл и кураж, който са имали те във време на тотална несвобода? Спомен от дъщерята на поета и думи от критика Божидар Кунчев.
В името на какво историята трябва да продължи да съществува? Историческото битие е невъзможно без трансценденция, настоява френският философ Реми Браг в интервю от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
