ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Лиляна Александриева

Юли 1989 г., ролка № 108

„Не желаем да останем в страната, чиито ръководители са обзети от нечовешката мания насила да ни мотивират и превръщат хората в смешни човешки подобия.”

Стефан Дечев

„С най-благородни подбуди“

Шестте години за отбелязване на участието на България в Балканските войни и Първата световна война така и не стигнаха, за да се проведе истински разговор за тези събития и тяхното отразяване в съвременната българска историография.

Виктория Далчева

Баклава

Връщайки се към Атанас Далчев, към неговата конкретна поезия и към философските му фрагменти, даваме ли си сметка за тяхното антитоталитарно значение, за онзи смисъл и кураж, който са имали те във време на тотална несвобода? Спомен от дъщерята на поета и думи от критика Божидар Кунчев.

Людмила Димова

Речта, която промени Германия

На 8 май 1985 г., година след избирането си на поста, президентът Рихард фон Вайцзекер изнася реч пред Бундестага. Поводът е 40-годишнината от капитулацията на Германия през 1945 г.

Стефан Стамболов

Защо Русия пречи на Съединението?

Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб­ро от Русия; но от 6 септемврий всеки разбра доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си.

Норман Дейвис

Битката край Варшава

За няколко дни Червената армия е разбита и отблъсната, но никой не си представя, че извършителят на тази сензация може да е Юзеф Пилсудски.

Георги Тенев

Шедьовър за работническата класа, цензуриран от нейната партия

Още съм под въздействието на филма, който БНТ4 ни припомни. В събота вечерта беше „Понеделник сутрин“.

Надежда Александрова

Димчо Дебелянов в канона на сп. „Златорог“

Името на Дебелянов присъства в почти всички статии на "Златорог", посветени на българската поезия. То става олицетворение на самата поезия.

Емил Данаилов

Хълмът на отровните дървета

Червените кхмери участват активно в политическия живот на Камбоджа и след официалното падане на режима преди 40 години. Дори и днес техни представители са на високи управленски позиции.

Константин Константинов

За София

„Тя бе душата на тоя затворен народ, която свенливо и несръчно се разкрива.“ Публикуваме текста от първия сборник на Константин Константинов „Към близкия“ от 1920 г.