За какво ни е днес Средновековието, по какъв начин то би могло да говори в наши дни, без да е до такава степен жертва на идеологеми? Как може да подхранва съвременното мислене?
„Много се притеснявам, че тук у нас тази болест не е изживяна. Много се притеснявам, че тя продължава да има своите прояви, не като рецидиви, а като правило.“
От една страна, любовта е волево отношение на човек към човека. От друга страна, като че ли тя е нещо, което ни се случва, което пада върху нас.
Какво представлява тя? Дали действително се различава от другите видове култура, или е просто нещо, което има зад гърба си една празна претенция?
За уникалност се говори трудно. Всъщност за уникалност изобщо не може да се говори. Защото езикът е такова чудовище, че не може да изразява уникалното.
Изглежда леснотата на хлъзгането към суеверието се дължи на трудността човек да приеме, от една страна, че е свободен, от друга страна, че е фундаментално отговорен.
Може би дефектът на човешкото съществуване е свързан с това, че човекът е винаги повече от сегашното си състояние. Ние не сме тези, които сме.
Демократичният и либерален ред на нова Европа е дело на гражданите на града. Съвременните държави са кооперации на градовете и собствено това е нова Европа.
Вярно ли е, че нациите предхождат Европа? Вярно ли е, че те са били винаги едноетнични и държавно-оформени образувания? Какво са представлявали нациите в историята на Европа?
