ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Света Петка

Сестра му е дебела, отпусната. А той е слаб като дете и ако не е сивата му брадица, ще го вземеш за дете. Дошли са отрано в черковния двор, заради курбана. И други хора вече идват, бабите са пременени с новите си нафталинени дрехи, на краката им, под галошите, греят шарени терлици.

Блудната дъщеря

Било сряда сутринта, било на разсъмване, в пет часа, когато денят тъкмо започвал, тя затворила тихо вратата на своята стая, написала кратка бележка, оставила я на масата в кухнята, превъртяла ключа на задната врата и излязла на пръсти, за да не я усетят.

Прот. Николаос Лудовикос

Покаянието като общение

Аз съм влюбен в Него и съм готов да се променя заради любовта, защото ние можем да се променяме заради любовта си. И тогава покаянието е истинско щастие.

Тони Николов

За политиката на паметта

Позиция за свалянето на текста на Димитър Камбуров „Мастилото на киното и обратната страна на почерка“.

Печалната история на марксизма II

Всъщност, творчеството на самия Маркс аз бих определил като първия етап от предисторията на „марксизма“. Макар да дава името на въпросната религия, това творчество все още не е „-изъм“.

Обединението
в дясно

Обединението на демократичната общност около ДСБ и Да, България не е славен, но е необходим акт. То е от същия характер като решението на онзи, който сам си счупил прозорците на къщата, да ги смени, преди да дойде зимата.

Деляна Симеонова

Мастилото на антисемитизма и обратната страна на комплекса за малоценност

Световната премиера на „Анжел Вагенщайн: Изкуството е оръжие“, документален филм на американската кинематографистка Андреа Саймън, продукция на САЩ/България, 84 мин., се състоя тази година през януари в Ню Йорк.

Западното левичарство – илюзии и действителност (I)

Оказа се, че светът може да се движи към по-голяма относителна справедливост и към по-добър живот и без кървави революции.

Те

Беше изнервена. Бързаше, краката й сами препускаха по всекидневния си маршрут. Беше успяла добре да композира цветовете си. Лекият й грим правеше лицето й сияйно. Очите й често меняха цвета си, днес бяха зелени. Притесняваше се, не защото закъсняваше – неосъзнато чувство притискаше гърдите й.

Защо да четем Иван Хаджийски?

Иван Хаджийски чрез устата на един севлиевски гражданин от зората на ХХ в. изговаря валидната и до днес теория за „нашия човек”: за устройването на „нашите”, а не на „чуждите” (на „чужди” ли да дадем!)...