ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Портал Култура

Арабската пролет

Пет години след началото на Арабската пролет – пропадна ли надеждата за демократизация на Близкия Изток и Северна Африка? Вижте гледните точки на Софи Беси, Мохамед Халаф, Георги Милков и Мохамад ал Бармауи.

Андрей Захариев

Успял

Когато айрянът и кафето станат символ на сближаването, на споразумяването и на произтичащото от него политическо взаимодействие, значи, че е дошло времето, в което нещата са се оправили. Кафетата и айряните явно са сериозните символи на политическия гамбит в днешна България.

Георги Тенев

Надеждата

Жертвите на безнадеждността са много, до безкрайност. Да се даде урок по надежда е по-трудно, отколкото да се спаси от смъртта един умиращ.

Тимоти Гартън Аш

След рухването на стената

Тридесет години след падането на Берлинската стена и кадифените революции в Европа ново поколение се изправя срещу популистите.

Георги Марков

За писателите и парите

Много е приятно да си писател в България, да се разхождаш по площад „Славейков“ и „Раковски“, да чуваш как ученички и студентки те разпознават, да се любуваш на собствения си портрет, да смяташ, че си повече от другите...

Деян Енев

Преди Задушница

Бяха стигнали входа на Централни гробища и завиха вдясно към Малашевци. Пътят минаваше край разнебитени складове, край цигански коптори, край работилници за надгробни паметници. Пръскаше ситен като прах дъжд, който придаваше на гледката оловен цвят.

„Градът на истината“ и Лепа Брена

Втората случка от бурния период на ранния  преход, за която обещах да разкажа в предишния текст, бе почти година по-късно.

Прот. Николаос Лудовикос

Покаянието като общение

Аз съм влюбен в Него и съм готов да се променя заради любовта, защото ние можем да се променяме заради любовта си. И тогава покаянието е истинско щастие.

Теодора Димова

Споделяне

На шест години започнах да пиша в свой дневник. Още не знаех всички букви, но пишех онова, което беше най-важно за мен. То трябваше непременно да бъде изписано. После, когато пораснах, това наистина започна да прилича на дневник.

Да гледаме света през очите на Путин? Няма защо

Не само няма защо да мислим като Путин, а има защо да не мислим като Путин. И не просто защото такова мислене е цинично, а защото опростеният Путинов свят не е реалният свят.