ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Със себе си във вървежа и с Алекс в сърцето

Озарени от стотиците премигващи свещички, цветята в ковчега сияеха в бяло, виолетово и жълто – като разноцветни сълзи: изплакани и неизплакани.

За „културата“ при соца и „мъченика“ Джагаров

Преди месец представители на българската интелигенция реагираха срещу т.нар. „балансирано“ представяне на комунизма в учебниците по история на България.

Чеслав Милош

Клетият камерюнкер

За Русия Полша означава среща с нещо принципно различно (от Европа), представлява мания, проблем, гузна съвест... Най-знаменитият руски поет носи в себе си подобни тежнения.

Илинден

Седнахме да изпием по кафе. Насреща ни в центъра на градчето се оказа, че е паметникът на Сава Михайлов. За мен не беше изненада, защото очаквах този паметник да бъде там. И аз му викам: „Сава, ти като си брат на сестрата на дядо ми, как ги виждаш тия неща с поделянето на историята?“.

Стефан Дечев

За фалшификатите, историографията, насилието и „разделните“ времена в науката (2)

Преобладаващите патриотични нагласи от романтичен тип, характерни за XIX в., продължават да подхранват митологичното мислене и да препятстват достигането на достиженията на османистиката до широката публика.

Защо убиха Жорес?

Политическите убийства са сякаш точки, отварящи нови глави (или нови рани) в хрониката на събитията. След тях идва ред и на многоточията: на конфликтите и кръвопролитията, които лесно се разразяват, но трудно се преустановяват.

Love story

Баба ми е била голяма хубавица – започна той. – С вълниста коса, мургава, с едни големи очи. Като киноактриса. Да се чудиш как се е родила такава хубост в онова провинциално градче. Това, нали се сещаш, е преди Девети.

Елегия за прасетата

Никога не съм и помисляла, че ще изпитам такава жал за прасетата. Подобна жал изпитват и стопаните, които ги отглеждат и телевизионните оператори, които ги снимат. Тези кадри ме натъжават и ме карат да се замисля – откъде идва тази жал и любов?

Румен Шивачев

Романът на Дора Конова и романът на Кремен

Дали спомените на Дора Конова и романът на Кремен биха се сближили или биха очертали дълбока опозиция помежду си е въпрос най-вече на непосредствените свидетелства за поета и жена му.

Алекс

Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 1978  г., но ето че се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: за мъртви приятели се пише трудно.