Размисъл върху житейската и творческа участ на художника Никола Петров (1881-1916), живял в мизерните покрайнини на София, но пресъздал я пръв като европейски, модерен град.
Усетът за съвременност става една от най-присъщите и най-обаятелни черти на художника и критика Сирак Скитник: на мястото му в българската култура е посветена студията на изкуствоведа Димитър Аврамов.
В Софийския университет се проведе тридневна конференция „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” , във връзка с която публикуваме този мемоарен текст за големия български изкуствовед Димитър Аврамов.
„Паметникът на Съветската армия е паметник на унижението на българския художник, на неговото обезличаване”. Как четем текста на известния изкуствовед днес, когато се спори върху идеите за „доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”.
Публикуваме втората част от „Бележки върху тоталитарното изкуство” на изтъкнатия изкуствовед. В първата той изследва „модела, естетическата парадигма” след комунистическия преврат от 1944 г., а тук се спира на „случая Александър Жендов”. Художникът умира точно преди 60 години.
Публикуваме първата част от текста на известния изкуствовед, който описва състоянието на изобразителното изкуство в първите години след комунистическия преврат през 1944. Как художниците, обхванати от страх и несигурност, се „преустройват”.
Проблемът Жюл Паскин”. Проблем ли? – сигурно би възкликнал някой. – Изкуството му е пред нас, животът му е проучен в най-същественото. Остава да се направи връзката помежду им ,но точно тук лежи трудността.
Кому принадлежи творчеството му – на Франция ли, в чиято духовна атмосфера е създадено, или на България, където художникът е роден и отрасъл? Публикуваме още една статия от все още неиздадената книга на проф. Димитър Аврамов с текстове за големите български художници.
Статия от все още неиздадената книга на Димитър Аврамов с текстове за големите български художници и откъс от интервюто на Божидар Кунчев с професора, публикувано през 1996 г. под заглавие „Позиция, а не ерудиция”.
