ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Анелия Янева

Човешкият глас

За две монопредставления от афиша този сезон: на Мая Новоселска („Тъгопоглъщач“, Театър 199) и на Мариус Куркински („Черното пиле“, „Сълза и смях“).

Хуан Майорга

Да режисираш е като да пишеш в друга форма

С испанския драматург, който гостува в София, разговаря Елена Ангелова.

Аглика Стефанова - Олтеан

Ясмина Реза в две измерения

„Богът на касапницата“ на режисора Антон Угринов в Народния театър ми се разкри като синтезиран, архитектурно изграден текст, зареден с градирано напрежение.

Мила Искренова

Археология на екстаза

Днес е изключително трудно да си новатор – с тялото е правено всичко, позволено и недопустимо. Иновативност може да се търси само в областта на мисълта и идеите.

Ирена Гъделева

Идоменей в Метрополитън през март

Първият голям оперен шедьовър на Моцарт стига до широката аудитория в целия свят и в София чрез пряката прожекция от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ на 25 март от 19 часа.

Асен Терзиев

Разкриване

Рецензията за постановката на Иван Добчев „Светлото бъдеще на битака“ в ТР „Сфумато“ е публикувана в новия брой на списание Homo Ludens, който ще бъде представен на 22 март от 17 часа в Гьоте институт.

Андраш Вишки

Усърдието на слабия

Пиесата на Андраш Вишки „Жулиета“ е поставена в Русенския театър от Боян Иванов. Спектакълът е номиниран за наградите „Икар“ и ще гостува в Младежкия театър на 20 март. Публикуваме интервю с драматурга.

Ирена Гъделева

Соня Йончева придава нов блясък на „Травиата“ в Метрополитън

Огромен интерес предизвикват кинопрожекциите на „Травиата“ като част от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“, които този път освен в София, ще могат да се гледат и в Русе, Пловдив и Варна.

Елена Ангелова

За границите на срама

В Shamebox Ива Свещарова и Вили Прагер превръщат темата за срама в поле за артистични търсения на границата между технологичното и автентичното, между акцията и представлението.

Аглика Стефанова-Олтеан

12 години „Да живей България!“

Отдавна трябваше да напиша този текст, още преди 12 години, когато се появи спектакълът „Хъшове“ в Народния театър.