ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Повечко кич, по-малко въображение

„Кралицата на Испания“ е един от най-слабите филми на Фернандо Труеба. Именно защото е на Фернандо Труеба (иначе нямаше да си заслужава коментара) и е бледа имитация на „Момичето на твоите мечти“.

Том Круз и живите мъртви

„Мумията“ на Алекс Кърцман е по-малко смешен и повече хорър. Концепцията на сюжета е подчинена на темата „за да пребориш едно чудовище, се нуждаеш от друго, по-голямо“.

За свободата на личния избор

За две заглавия от 24-ото издание на Седмицата на испанското и иберо-американското кино в София през юни 2017 г.

Като гангстери с мечове

„Крал Артур: Легенда за меча“ обещава да постави началото на нова поредица за Гай Ричи.

Белязан от детството

„Сладки сънища“ на Марко Белокио е деликатен филм, изпълнен с богата гама от сдържани емоции и неподозирано разнообразие от начини за тяхното потискане.

Наследството на Вайда

Последният филм на Анджей Вайда – „Остатъчни образи“, се явява своеобразна равносметка и обобщение на основните му източници на вдъхновение.

Среща на два киноразказа

Как ли ще се сработят „флегматичният“ хумор на Аки Каурисмаки и мелодраматичният фатализъм на ориенталското светоусещане? Отговорът е „Другата страна на надеждата“.

Животът, не чак толкова хубав

Два италиански филма – „Лудетини“ и „Перфектни непознати“, се люшкат между драмата и комедията на съществуването, в търсене на съпричастност, прошка и поне малко любов.

Даниел Блейк между патоса и достойнството

„Аз, Даниел Блейк“ е недостатъчно остро социален като за Кен Лоуч, но надниква в делника на един обикновен човек в криза. Чрез него можем да разсъждаваме и за нашето болно общество.

Людмила Димова

Широко отворени прозорци

Кинофестивалът Master of Art, създаден от Найо Тицин преди година, се проведе за втори път в НДК и няколко софийски кина през април. И се изкачи едно стъпало по-нагоре.