ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Екатерина Лимончева

Дискретният чар на италианското кино

Италианската панорама на Киномания 2014 представи заглавия, които разкриват живота, предимно в личен план, криещ философска дълбочина, лирични и драматични преживявания.

Божидар Манов

Опасна ерозия на стойностите лакомо ръфа всекидневието ни

Кинокритикът и преподавател проф. Божидар Манов ще отбележи своята 70-годишнина на 12 декември в НАТФИЗ. Публикуваме разговора с него в списание „Кино“, бр.6, 2017 г.

Константин Буров

За вечно оцеляващите от отровата на времето

Филмът „Отрова за мишки”, който участва в Международния конкурс на София Филм Фест, разказва българския преход пред историята на четири момчета от ТВУ. С режисьора Константин Буров разговаря Лора ТРАЙКОВА.

Екатерина Лимончева

Спектър на повторението

Новият филм за Джеймс Бонд на режисьора Сам Мендес „Спектър“ лежи на стари лаври. Даниел Крейг също.

Соня Александрова

Размисли след един кинофестивал

73-ата Мостра на киното във Венеция (31 август–10 септември) с 43 участващи държави от всички континенти започна с мюзикъл и завърши с уестърн.

Цветан Марангозов: Естетика на злото

Филмовото творчество на Цветан Марангозов, създадено в Западна Германия, ще бъде представено на София Филм Фест 2016 – на 15 и 16 март в Гьоте институт София. Публикуваме текста на Димитър Бочев за поезията на Цветан Марангозов, отпечатан в сп. „Септември“ през 1991 г.

Триумфът на оцеляването

„Дюнкерк“ на Кристофър Нолан демонстрира един от най-ефективните начини, по които може да бъде разказан военен епизод от историята на човечеството.

Николай Мутафчиев

АВ–

В рубриката за късометражно кино представяме филм, посветен на грешката и прошката. С режисьора Николай Мутафчиев разговаря Димитър РАДЕВ.

Екатерина Лимончева

Любовните истории по принцип свършват зле

Филмът „Френска приказка” говори за любов, но и се закача с вярванията под най-различна форма, със суеверията, слуховете, лъжите.

Георги Тенев

Ярко червено

Филмът „Звярът е още жив“ на Мина Милева и Весела Казакова взривява сглобените матрьошки на нашето културно споразумение. Процесът не е приятен, не е лек. Терористичен акт си е, донякъде. Обидени ще има, и логично. Все пак, „Звярът...“ е висока визуална публицистика.