ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Страданието да бъдеш себе си

В центъра на „Момиче“ е тялото – като затвор на жадуващата душа и обект, подложен на постоянно изтезание в името на творческия триумф.

Любослава Христова

„Джебчии“ и кражбата на сигурните граници

„Джебчии“ е филм, който се заиграва с морализатора и у най-безпристрастния и въздържащ се от присъди зрител.

Не всеки феникс възкръсва от пепелта

Не е важно дали е част от поредица, или единичен филм – и в двата случая на „Х-Мен: Тъмния феникс“ му липсва въображение.

Властелинът на езиците

Въпреки доброто актьорско превъплъщение на Никълъс Холт „Толкин“ не успява да се отдалечи от класическата схема и клишето в жанра и си остава един общо взето трогателен биографичен филм.

Никола Икономов

Къщата, която Ларс фон Трир построи

Има два начина да реагирате на „Къщата, която Джак построи“, последното предизвикателството на режисьора Ларс фон Трир.

Строшената тишина

„Тайните на Киетуд“ на аржентинския режисьор Пабло Траперо е чудесен пример за многото пластове, които вмества един ибероамерикански наратив.

Владимир Сабоурин

Чернобил. Естетико-политически тези

Сериалът „Чернобил“ представя залеза на СССР през 80-те години на ХХ век в жанровата форма на постапокалиптична дистопия,

Виолета Цветкова

Ролята на живота

Актрисата Йоана Кулиг за работата си с режисьора Павел Павликовски в няколко негови филма, за днешния интерес към полското кино и своите лични мечти.  

Никола Икономов

„Чернобил“ във времето на постистината

Този сериал поставя търсенето на истината като висша ценност и призовава да не се доверяваме сляпо на тези, които са си присвоили привилегията на единствени нейни тълкуватели.

Самотата зад розовите очила

Благодарение на умелото дозиране на музика и сюжет „Рокетмен“ не може да се оплаче от липса на динамика – съдържателна, емоционална, визуална.