ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Жените на Алмодовар

В „Хулиета“ ще откриете по нещо от депресията и свободолюбието на други женски персонажи на Алмодовар.

Жанина Драгостинова

Берлинале, каквото не е било

Тазгодишното Берлинале беше доста по-различно от изданията в последните десет години. Различно е и за нас – българското участие става все по-забележимо и все по-голямо.

Екатерина Лимончева

Забравете Алиса, която бихте искали да видите

„Алиса в огледалния свят” (2016) е нелошо кинозабавление, без „излишно” философско задълбочаване и в надпревара с Време(то).

Лора Трайкова Гонсалвес

Бразилия в кинообрази

През последните пет години на фестивала в Рио са представени 335 игрални и късометражни бразилски филми. Защо обаче бразилското кино все още спорадично предизвиква внимание по световните кинофоруми?

Портал Култура

Хомо сапиенс 2.0

Днешният модел на човека е резултат от милиони години развитие, ще последва ли подобрена версия хомо сапиенс 2.0 - пита се немският кинорежисьор, писател и продуцент Александер Клуге. Новият му филм „Човек 2.0 – еволюцията зависи от нас”, който тези дни тръгна по кината в Германия, се обръща към изкуствения интелект и роботите с човешки лица.

Тони Николов

Цветовете
на соца

Тези мътно-неясни разцветки избиват и до днес върху не една уж грижливо замазана повърхност или биография. Става дума за особени петна.

Срамът на парите

„Всички пари на света“ е от рядка порода филми, в които „разсъждаването“ измества „случването“, а фабулата изобщо не страда от това.

Сицилианска история с духове

Sicilian Ghost Story (Сицилиански призрак) на Фабио Грасадония и Антонио Пиаца (от програмата на София Филм Фест 2018) е въздействащо поетично пътешествие на ръба между реалност и фантазия.

Всяка прилика с действителността не е случайна

За традиционните и новите рубрики на Киномания 2017, която се открива на 16 ноември в НДК с филма „Безкрайната градина“ на Галин Стоев. .

Блажени са неразбиращите

„Щастливият Лазаро“ трудно може да бъде ограничен в определен жанр. Сещаме се за братята Тавиани, за Ермано Олми и Еторе Скола (от времето на „Грозни, мръсни, зли“), сякаш преразгледани от Пазолини и дори от Фелини.