ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Мишел Уелбек

Серотонин

„Серотонин“ е историята на един обезсърчен човек, който се стреми напразно да си възвърне отминалото щастие. Романът е и разказ за тежката криза във френското земеделие и в мирогледа на съвременния човек. Откъс от новия роман на Мишел Уелбек. Българското издание на романа е в превод на Александра Велева и с марката на „Факел експрес“.

Александра Антонова

Европейският авангард и българската литература

На 25 юни във Виенския университет се проведе кръгла маса под наслов „Европейският поетически авангард – транспониране и превод в българската литература“.

Стеван Пешич

Катманду

„Когато всичко отмине, изчезне, вятърът на явето разпилее сънищата и когато помислиш, че няма надежда – има път за Катманду. Когато слънцето стане по-студено и звездите над твоето небе започнат да гаснат – има път за Катманду. И когато няма да те има вече, ще остане твоето сърце, празно и голямо като небето, и в него звезда. Името на тази звезда е Катманду.“ Откъс от пътеписа на Стеван Печиш (изд. Black-Flamingo, превод на Жела Георгиева).

В треволяците на паметта

„Лятото на красивия бял кон“, Уилям Сароян, изд. „Лабиринт“, 2019 г., превод Владимир Молев

Рамон дел Валие-Инклан

Тъмната градина

„Краткият миг на нашия живот съдържа цялото минало и цялото бъдеще. Ние сме вечността, но сетивата ни дават фалшивата радост от самите нас и от нещата в света.“ Откъс от есеистичния цикъл „Чудният фенер“, включен в сборника с кратка проза и поезия на испанския писател. Изданието е на „Гутенберг“, преводът – на Николай Тодоров.

Чуждата душа е дълбок кладенец

„За писането. Кореспонденция“, Антон Чехов, превод от руски Петрана Пасева, изд. „Лист“, 2019 г.

Литератури, награди, контексти

„Световен ли е „Нобел“?, Амелия Личева, ИК „Колибри“, С., 2019 г.

Йордан Ефтимов

Каква идея за класика пресъздава проектът на InterViewTo?

Заснети и качени публично в YouTube вече са достатъчно клипове, за да можем да усетим предизвикателството на опита за нова среща с българската класика.

съст. Стефан Гечев

Палатинска антология

Константин Кефалас, главен свещеник в императорския двор по времето на прочутия константинополски патриарх Фотий, съставил т.нар. Гръцка антология, известна по-късно като Палатинска. Тя съдържа 3700 епиграми (около 23 000 стиха). Откъс от новото издание на Антологията, направено от „Рива“. Преводът, съставителството и предговорът са на бележития преводач и автор Стефан Гечев.