ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Жорж Роденбах

Призванието

Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. Белгиецът Жорж Роденбах (1855–1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Повестта „Призванието“ (1895) описва живота на Ханс Кадзан, наследник на богат брюжки род. Откъс от книгата, издадена от СОНМ в превод на Тодорка Минева.

Кони Палмен

Ти го каза

Откъс от романа, посветен на Силвия Плат и Тед Хюз – една от най- драматичните двойки в света на литературата (ИК „Колибри“, превод Иглика Василева ван дер Хайден). Книгата е изградена като вътрешен монолог на британския поет, инспириран от последната му стихосбирка „Писма за рождения ден“ (1998). Заглавието на романа  е препратка към отговора на Исус на въпроса на Юда „Да не съм аз, Рави?“.

Джон Милтън

За образованието. Ареопагитика

Двете творби, включени в изданието, са на повече от триста и петдесет години, но темите им са близки до съвременния български читател. Той, също като много общественици през 40-те години на XVII в., често роптае, че в училище се учат „ненужни неща“... Книгата е пета поред във философската поредица на издателство „Лист“.

гл. ред. Ангелина Георгиева

Списание за танц

Излезе вторият брой на „Списание за танц“, единственото българско издание, посветено на изкуството на танца и танцовата култура. Водещата му тема e взаимодействието на танца и другите изкуства. Публикуваме един текст от него ‒ на Иза Вортелкамп, която изследва историята на танцовата фотография.

Еди де Винд

Последна спирка Аушвиц

Еди де Винд е млад холандски лекар от еврейски произход. През 1943 г. той попада заедно с любимата си Фридел в Аушвиц. Двамата са се запознали преди това, той като лекар, тя като медицинска сестра в транзитния лагер Вестербок. Де Винд записва мемоарите си в дните след освобождението си преди 75 години, докато се опитва да спаси тежко болни лагерници от смъртта. 

Петер Хандке

Нечакано нещастие

В малък провинциален вестник съобщават за смъртта на 51-годишна жена, която се самоубила, като взела свръхдоза приспивателни. Това е майката на писателя Петер Хандке. На погребението ѝ той изведнъж изпитва силна потребност да пише за нея, защото мисли, че знае много за майка си и за това как се е стигнало до смъртта ѝ... Издателство „Блек Фламинго“ публикува този ранен текст на Нобеловия лауреат, който го представя като нараним човек, търсещ опора в своето творчество.

Джанин Къминс

Изхвърлени в Америка

През 2018 г. романът „Изхвърлени в Америка“ е продаден на американското издателство Flatrion срещу седемцифрена сума. Включен е в списъка на най-чаканите романи за 2020 г. Около месец преди излизането му обаче започват да се чуват и негативни гласове. Срещу авторката се надига вълна от възмущение, основният аргумент на противниците ѝ е, че в книгата има недобросъвестно изложени факти, че авторката не е от мексикански произход и това я прави нелегитимен изразител на болките на мигрантите от Мексико към Съединените щати.

Дидие Раулт

Епидемиите. Истински опасности и фалшиви тревоги

На 4 май излиза на български книгата на проф. Дидие Раулт (ИК „Колибри“, превод Владимир Атанасов), в която той прави задълбочен преглед на пандемиите в исторически план – от птичия грип до COVID-19. Проф. Дидие Раулт) е изтъкнат френски микробиолог и специалист по инфекциозни болести, директор на Университетската болница в Марсилия (IHU) и на Изследователския отдел за инфекциозни и тропически болести (URMITE).

Алексей Лосев

Жената мислител

Сюжетът на романа „Жената мислител“, последната и най-значима фикционална творба на големия руски мислител Алексей Лосев, се фокусира върху срещата на философ и блестяща жена пианистка. Романът е публикуван за първи път през 1993 г. в списание „Москва“. Публикуваме откъс от него и текста на Елена Тахо-Годи (изд. „Ерго“, превод от руски Ася Григорова). 

Пол Валери

Младата парка

Есеистиката съставлява главна част от творчеството на Пол Валери. В настоящото издание („Гутенберг“, 2020 г.) е избрано едно непревеждано на български късно есе: „Дега. Танц. Рисунка“ (1937). То може да се назове сборник със „спомени“, фрагментарен „очерк“ или „студия“, съставена от сравнително разнородни наблюдения,