ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Василий Гросман

Всичко тече

Повестта „Всичко тече“ е писана „за чекмеджето“ през 1955–1963. Излиза първо на Запад – през 1970 в Германия (на руски). Следват първите преводи – на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973)... С нея съветският писател Василий Гросман става известен след смъртта си в свободния свят. До българските читатели „Всичко тече“ стига благодарение на Фондация „Комунитас“, преводът от руски е на Деян Кюранов.

Елен Карер д' Анкос

Русия между два свята

През 1991 г. Съветската империя е ликвидирана от своя лидер Борис Елцин, който вярва, че плаща цената за модернизацията на страната, и очаква Европа да я приеме. Какво остава от тази илюзия двайсет години по-късно? Френската специалистка по руска история и преподавател в Сорбоната Елен Карер д`Анкос анализира недоразуменията, подозренията, пропуснатите възможности между руските власти и Запада. Предлагаме откъс от книгата.

Цветан Тодоров

Сами заедно

В „Сами заедно“: „Човешкият отпечатък“, том 2 („Изток-Запад“, превод от френски Невена Галчева) Цветан Тодоров събира свои есета, писани през последните две десетилетия. В тях Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Във виртуалния си диалог с тези личности той е вложил съществени елементи от собствения си житейски опит, от възгледите си за човека и за неотменимата му връзка с другите. Публикуваме есето, посветено на Моцарт.

Босюе, Бурдалу, Масийон

Memento mori

Memento mori (изд. Фондация „Комунитас”, превод Владимир Градев) е сборник с проповеди на трима забележителни майстори на християнското красноречие. Според Пол Валери никой от френските писатели не превъзхожда Босюе. Бурдалу със своята сурова мисъл и проникновен психологически анализ заема достойно място сред моралистите, а Масийон е настолният автор и учител по стил както на просветителите, така и на романтиците. Публикуваме най-ранния текст на Босюе и уводната студия на проф. Градев (със съкращения).

В. С. Найпол

Завой на реката

Романът на нобелиста В. С. Найпол разказва живота в постколониална Африка, пленен между традициите на миналото и изкушенията на модерния свят, живот сред хаос, насилие, враждуващи племена, невежество, бедност и изолация. Големият британски писател от индийски произход почина на 11 август тази година.

Александър Геров

Само трайните неща

В първата книга от поредицата „Поет за поета“ на изд. „Аквариус“ Иван Цанев избира стихотворения от Александър Геров, един от най-значимите български поети на ХХ век. Освен тях – десет посветени на Геров стихотворения на поети от различни поколения.

Ален-Г. Ганьон

Време на несигурности

Вдъхновена от изследванията върху либералния национализъм, тази книга (изд.„Критика и хуманизъм”) обсъжда демократичното общуване между националните общности в рамките на една държава и политиката, основана на чувството за мяра, достойнство и гостоприемство.

Георги Мишев

Мир на страха ни

„Сега се опитвам по обратния път да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал...” Така започва мемоарите си „Мир на страха ни” (ИК „Хермес”) Георги Мишев. И се завръща назад, към 1938-а, налагането на новия режим през 1944, национализацията, социалистическата журналистика, армията на „културния фронт”, към премеждията си с режима, срещите в киното, 1989-а – без носталгия и страх, с ирония и болка от днешното. Прочетете откъси от книгата.

Ивайло Дичев

Културни сцени на политическото

Реконструирайки голямата човешка история, проф. Ивайло Дичев стига до възлови проблеми на политическото днес: разпадането на публичното пространство, медийната харизма на популистите, замяната на принудата с пазара на внимание. Книгата, издадена от „Просвета“, ще бъде представена на 2 юни от 16 часа в Мраморното фоайе на НДК по време на Панаира на книгата. 

Г. К. Честъртън

Ортодоксия

Наричат сборника с християнски есета „Ортодоксия“ на английския писател Г. К. Честъртън (1874-1936) „една от най-радостните книги на нашия век“. „Омофор“ го предлага в ново издание. Предговорът е на доц. д-р Емил Димитров. Преводач е Филипина Филипова. Публикуваме есето „Етика в страната на елфите“.