ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Момчил Методиев

Нюйоркски митрополит Андрей

В годините на Студената война българската емиграция признава Нюйоркския митрополит Андрей (1886 – 1972) за един от своите естествени обединители. Без да изменя на антикомунистическите си възгледи, след дълги перипетии той е признат и от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка. Книгата на Момчил Методиев, издадена от „Рива“, включва биография, непубликувани спомени и откъси от дневници на Нюйоркския митрополит Андрей. Представяме увода на изследването и фрагмент от детските спомени на духовника.

Влади Киров

Малка енциклопедия на приятелствата

„Факт е, че документалното ни кино няма друг толкова талантлив, последователен и отдаден сценарист. В един момент той се превърна в нещо като запазена марка, институция.“ „Факел експрес“ отбелязва 70-годишнината на сценариста Влади Киров, който ни напусна през март, с издаването на този сборник с негови разкази.

Итало Калвино

Марковалдо

„Марковалдо, или сезоните в града“ на Итало Калвино излиза за първи път на български в поредицата „Кратки завинаги“ на издателство „Жанет 45“. Преводът е на Нева Мичева. Публикуваме разказа „Дъждът и листата“ от книгата и част от предговора на Доменико Скарпа, написан специално за българските читатели.

Джералд Даръл

Срещи с животни

„Винаги съм се изненадвал как по цял свят хората не обръщат и капка внимание на заобикалящата ги фауна.” Тази книга на британския писател и естествоизпитател Джералд Даръл (ИК „Колибри”) излиза за пръв път на български език. И в нея авторът остава верен на мисията и чувството си за хумор. Прочетете откъс от „Срещи с животни”.

Димитър Т. Страшимиров

Васил Левски

По повод 141-ата годишнина от обесването на Апостола на свободата в издателство „Изток Запад” излезе книгата „Васил Левски”, преиздадена за пръв път от 1929 г. насам, със съставител историка Димитър Страшимиров. Представени са най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. Прочетете предговора и откъс от книгата.

Б. Ф. Скинър

Отвъд свободата и достойнството

В тази книга, наречена от списание Science News „едно от най-значимите събития в психологията на ХХ век“, Бъръс Фредерик Скинър настоява, че проблемите на света днес могат да се решат само чрез по-ефективното разглеждане на човешкото поведение, а вниманието трябва да се насочи към физическата и социалната среда, в която хората живеят. Публикуваме откъс от изданието на „Изток-Запад“.

Катарина Масети

Семейна гробница

Романът е продължение на „Мъжът от съседния гроб”, неподправена и парадоксална любовна история, написана с чувство за хумор и преведена на 22 езика. Авторката Катарина Масети е сред най-нашумелите имена в съвременната шведска литература. Тя ще бъде гост на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея е на 11 декември в Мраморното фоайе на НДК. Прочетете откъс от „Семейна гробница”.

След Европа

„Европа не би могла да съществува като Съюз на Референдуми, защото ЕС е пространство за преговори, а резултатите от референдумите винаги са последната дума, която не допуска нови преговори.“ Публикуваме откъс от книгата на Иван Кръстев (изд. „Обсидиан“), която британските медии определят като една от най-интересните книги през 2017 г.

Астрид Линдгрен

Ако светът не беше лудница

По време на цялата Втора световна война Астрид Линдгрен си води дневник, в който разказва за живота в Стокхолм, за света, обхванат от война, и за собственото си семейство. До 2013 г. 17-те тетрадки с кожена подвързия се съхраняват в кош за пране в дома на писателката. Едва след това „Военният дневник“ на 32-годишната майка на две деца и бъдеща писателка за пръв път става обществено достояние. Прочетете откъс от книгата, излязла със знака на ИК „Пан“ (превод от шведски Живка Колева).

Авторски колектив

Войната на молива

Изданието, което е двуезично – на български и английски, е дело на колектив от утвърдени автори – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Красимир Илиев, Иво Милев, Наталия Христова. То попълва значителни празноти в изследователските усилия върху историята на българската карикатура. Публикуваме откъс от студията на Красимир Илиев върху най-силния период на това изкуство.