ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Еманюел Карер

Царството

„Царството“ (2014) е книга с неопределен жанр: есе, роман, автобиография или своеобразно „журналистическо разследване“ на описаните в Библията събития. Публикуваме откъс от изданието от „Колибри“ в превод от френски Росица Ташева.

Д. Х. Лорънс

Граничната линия

„Създание някак от друг ред, по-чувствително, надарено с по-висша осъзнатост, по-способно да чувства дори от най-надарените обикновени хора“, пише за Лорънс Олдъс Хъксли. Публикуваме един от разказите на Д. Х. Лорънс, чиято кратка проза не е позната в България. Сборникът е първи опит да се съберат на едно място образци от различни етапи в развитието на автора.

Цвета Трифонова

Георги Марков. Да пишеш, за да можеш
да умреш

Сборникът включва осем студии и статии, писани от 2007 до 2011 г., които разглеждат ключови заглавия и биографични моменти в житейския път на писателя дисидент Георги Марков.

Марион Пошман

Черно-бял роман

Романът на германската писателка е верен на дуалността, заложена в заглавието му. Той представя контрастите Германия и Русия, човек и природа, одушевено и неодушевено, реално и фантастично, вътрешно и външно, свое и чуждо, и техните сиви зони. Публикуваме откъс от книгата, издадена от „Парадокс“ в превод на Милен Милев.

Константин Петканов

Опасно знание

Книгата „Опасно знание” (изд. „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, Национален литературен музей) съдържа публицистични текстове от Константин Петканов (1891–1952), публикувани в периодичния печат между октомври 1944 и януари 1948 г. Те са насочени срещу политиката на Комунистическата партия, пледират за свобода на словото и автономност на литературата. Това е уникален за своето време глас на православен християнин, независим писател и свободен човек. Публикуваме бележката на съставителя Пламен Дойнов (със съкращения) и три религиозни текста на Петканов.

Румен Даскалов

Големите разкази за Българското средновековие

Книгата (изд. „Рива“) представя големия национален (и национализиращ) разказ за Българското средновековие от Паисий до днес. Авторът проследява наченките на този разказ в „романичната“ историография, изграждането му от т.нар. критическа или научна историография, опита за марксически контраразказ след 1944 г. и постепенното завръщане към националния разказ.

Владимир Градев

Излизания

Отношението между религия и политика е сред най-запленяващите, но и най-заплетени въпроси. Новата книга на Владимир Градев (изд. Фондация „Комунитас”) изследва как политиката се определя от религията и обратно, има ли и каква е връзката на политиката с духовното и божественото, как се преобразува тяхното отношение в епохата на секуларизацията и постсекуларизацията. Прочетете увода и 13-ата глава от книгата.

Кирил Карталов

Монсеньор Ронкали
и неговата апостолическа мисия

Изследването (изд. Фондация „Комунитас”) се появи в превод на български в контекста на канонизацията на папа Йоан ХХІІІ, „българския папа”. То разглежда мисията в България на монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, осъществила се между 1925 и 1934 г. Книгата запълва празнина в изследванията, използвайки документи от ватиканските и български архиви. Прочетете откъс от нея.

съст. Хайнрих Гайзелбергер

Големият регрес

През последните години всички ние сме изправени пред феномени, които доскоро приемахме за принадлежни към отминали времена. В сборника „Големият регрес“, излизащ едновременно на 14 езика, сред които и български (ИК „Критика и хуманизъм“), петнадесет учени и интелектуалци от цял свят изследват причините за този сполетял ни „голям регрес“ и развиват сценарии за бъдещето. Книгата ще бъде представена на 4 май от 18.30 в Гьоте-институт в София. Прочетете откъс от есето на Бруно Латур.

Евгений Утин

Писма от България
през 1877 г.

Текстове, публикувани преди 140 години, излизат за първи път на български език в книгата „Писма от България през 1877 г.“ от кореспондента Евгений Утин (изд. „Абагар“). Книгата никога не е била преведена. И руски, и български историци не я цитират, с изключение на едно-две бегли споменавания. Инициатор на изданието и автор на предговора е писателят Георги Данаилов, преводач – журналистът Панайот Денев.