ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Жозе Сарамаго

Проглеждане

На изборите в столицата на анонимна държава над 70 процента от бюлетините се оказват празни, а политиците обмислят репресии. Романът на нобеловия лауреат за литература, издаден от „Колибри”, е болезнено актуален. Започва като остра сатира на правителствената политика, за да завърши зловещо. Ето откъс от книгата.

Горан Симич

Записки за бившите хора

В „Записки за бившите хора“ (СОНМ, превод Рада Шарланджиева) Горан Симич проникновено интерпретира основните мотиви в съвременната босненска проза: войната, живота като кланица, непоносимата тегота на емигрантското съществуване, последиците от травмите, най-тежката сред които е трайната загуба на смисъла. Героите в тези разкази са действително „бивши“ хора, хора от мирното време на ХХ век, преживели апокалипсиса, успели обаче да съхранят човешката си същност. Публикуваме разказа „Легенда за Адам Рамката“ от сборника.

Милета Проданович

Градина във Венеция

Романът (изд. „Ерго”) разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. И за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Прочетете откъс от книгата.

Анатолий Корольов

Змия в огледалото

Сборникът, вторият от поредицата поредицата „Руска тройка“ на изд. „Факел експрес“, съдържа романите на Анатолий Корольов „Змия в огледалото“, „Кикот“ и „Домът на близнаците“ – три философски трактата за природата на злото под прикритието на криминални сюжети. Естет, мистик, импровизатор, експериментатор, който не може да бъде сравнен с никого от съвременните руски писатели – така руската критика определя Анатолий Корольов. Публикуваме откъс от романа „Змия в огледалото“ и думите на издателя.

Гоце Смилевски

Завръщането
на думите

Философът Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение „История на моите нещастия“ описва своята „забранена“ любов с ученичката си Елоиза. След като роднините й го наказват жестоко, двамата отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той – любовта си към Бога. В романа на Гоце Смилевски за първи път ни е поднесена нейната истина за трагичната история и болката по отнетото дете. Публикуваме откъс от романа, издаден от „Колибри”.

Кърт Вонегът

Цветница

„Цветница” (ИК „Колибри”) е автопортрет на един американски гений, находище на спомени и отломки от живота на писателя, принадлежащ към последното разпознаваемо поколение професионални американски романисти. Вонегът пише с остроумие и мъдрост за любимите си комедианти, кънтри музиката, един мъртъв приятел, един мъртъв брак и разни дребни случки от твърде човешкия му житейски път. Прочетете откъс от книгата.

Марио Варгас Льоса

Литума в Андите

Използвайки любимия си похват да съчетава няколко паралелни истории, писателят редува разказа за полицейското разследване с този за зверствата на терористичната маоистка групировка Сендеро Луминосо през 80-те години на ХХ век и с легендите за злите духове на планината. Откъс от книгата, която „Колибри“ пуска на пазара на 29 април.

Роберто Боланьо

Лумпенско романче

„Лумпенско романче“ („Рива“, превод Лилия Добрева) е деветият роман на Роберто Боланьо, последен издаден приживе на автора. Книгата е екранизирана под заглавие „Бъдещето“ от чилийската режисьорка Алисия Шерсон и печели наградата на Асоциация на холандските филмови критици в категорията най-добър филм на кинофестивала в Родердам. Публикуваме първа глава от нея.

Давид Албахари

Гьоц и Майер

Двама германски офицери карат през Белград камион, заурер, специална изработка, газов. Правят курсове, всеки ден. Те са истински исторически лица. Имената им фигурират в архивите на града от Втората световна война. Трагичен, сатиричен, лиричен, миражен и документален – романът на Давид Албахари (изд. „Панорама”) е за въображението като дълбинна човечност и за липсата му като двигател на злото. Ето откъс от него.

Беса Мюфтиу

Изповеди на изчезналите места

С чувство за хумор, с очарование и поезия е наситен разказът на албанската писателка Беса Мюфтиу за изчезналите места на нейното детство. „Изповеди на изчезналите места” е дело на издателство Сонм, преводът от френски е на Рени Йотова. Прочетете първата глава от романа.