ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Владимир Набоков

Звуци и други истории

Музикалната тема дава тон на сборника с разкази „Звуци и други истории“, наред с темата за случайното, ролята на съдбата и измамното щастие, писането, мистифицираното авторство, отношенията с критиката и читателя. Във втората част на книгата Набоков се обръща към темите за диктатора и насилието. Публикуваме откъс от разказа „Изтребване на тираните“.

Славомир Мрожек

Контракт

„Човек можеше само да завижда на майсторството на Мрожек да превръща абсурдите на живота в хапливи сценични гротески, да пародира силно властвуващи политически идеи и да изтръгва от болни ситуации здрав смях“, пише Георги Марков. Издателство Black Flamingo публикува пиесата в три действия на полския драматург и писател в превод на Малина Иванова.

Хосе Овехеро

Етиката на жестокостта

Есеистичните текстове в книгата на испанския писател Хосе Овехеро защитават литературата, противоречаща на културата на развлеченията и постмодерната асептика, литературата, която се стреми да преобрази читателя, като го изправи пред неговото лицемерие и нищожност, разкривайки му различните лица на жестокостта.

Умберто Еко

Хроники на едно течно общество

Сборникът (ИК „Колибри“, превод Вера Петрова) съдържа над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в рубриката „Бустина ди Минерва“, която Умберто Еко (1932–2016) списва във в. „Еспресо“ от 1985 г. Неслучайно заглавието е Pape Satàn aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали без успех да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“. Какъв по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество.

Том Ракман

Неудачниците

Романът показва краха на печатната преса и динамичното развитие на журналистиката от средата на XX до началото на XXI век през житейските истории на единайсет герои, репортери в западащ международен, англоезичен вестник в Рим. „Ракмaн рисува малките драми и разочарования на героите си с човечност и хумор“, пише списание „Ню Йоркър“. Откъс от книгата, издадена от „Кръг“, преводът е на Ангел Игов.

Владимир Левчев

Поезия и музика: „Четири квартета на Томас Стърнс Елиът“

„Четири квартета“ (1936–1942) – четири отделни поеми с аналогична структура и тема, се смятат за едно от най-значителните произведения на Томас Стърнс Елиът. Те са философски и мистични поеми за времето и безкрайността, които имат сложна музикална структура, повлияна донякъде от струнните квартети на Бетовен. Тази книга е за музиката на поезията, за музикалния аспект на поетическия език и за принципите на поезията изобщо.

Примо Леви

Потъналите и спасените

В „Потъналите и спасените“ (1986) Примо Леви си поставя за цел да осветли тъмните страни на явлението „концентрационен лагер“, но и да отговори на актуалния въпрос колко от лагерния свят е вече мъртъв и няма да се върне. Книгата се спира повече „на състоянието на нещата днес, отколкото върху хрониката със стара дата“. Преводът е на Нева Мичева, издадена е от „Жанет 45“.

Бенедек Тот

След последната война

След като загубва семейството и приятелите си, безименният разказвач, момче на 13-14 години, тръгва на път заедно с ранен след десантна акция чернокож войник, за да търсят Тео, изчезналия по-малък брат на момчето. Футуристичната дистопия „След последната война“ излезе в поредицата за фантастика на издателство „Ерго“. Това е вторият роман на нашумелия унгарски писател Бенедек Тот. Издаден е с две различни корици.

Милан Кундера

Една среща

Сборникът с фрагменти на Милан Кундера събира негови прочити на някои от забележителните творби на нашето време. Публикуваме размислите на писателя за музиката на Янис Ксенакис, която му носи утеха в годините след руското нахлуване в Чехословакия.

Уилям Шекспир

Ромео и Жулиета

„Както в повечето си пиеси, и в „Ромео и Жулиета“ Шекспир взима наготово сюжет, който вече е доказал своята привлекателност за публиката. Но както и във всички други случаи, той изтръгва от познатата история онова, което ще грабне вниманието на зрителите“. Откъс от новия превод на проф. Александър Шурбанов, който е и автор на предговора към изданието на „Изток-Запад“.