ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук Издателство Комунитас

Издателство Комунитас

Василий Гросман

Всичко тече

Повестта „Всичко тече“ е писана „за чекмеджето“ през 1955–1963. Излиза първо на Запад – през 1970 в Германия (на руски). Следват първите преводи – на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973)... С нея съветският писател Василий Гросман става известен след смъртта си в свободния свят. До българските читатели „Всичко тече“ стига благодарение на Фондация „Комунитас“, преводът от руски е на Деян Кюранов.

Историята и нейните Апокалипсиси

В своята първа студия „Историята и нейните Апокалипсиси“ авторът „размисля върху богословски и метафизически идеи“, а във втората – „Предизвикателството на вечния ад“ – „върху проблеми и недоумения, възникващи от самата богословска артикулация на откровеното ни“. Откъс от новата книга на проф. Калин Янакиев, издание на Фондация Комунитас.

Владимир Градев

Разпознавания

Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Публикуваме „С цвят на пепел“, една от студиите в книгата на проф. Владимир Градев, публикувана от Фондация „Комунитас“.

Владимир Сабоурин

Съработникът в „Разпознавания“ на Владимир Градев

За практическия, практикуващ, мистагогически разум на „Разпознавания. По пътищата на душата“ от Владимир Градев (изд. Фондация Комунитас, 2017 г.).

Христовата жертва, Евхаристията и Църквата

Трите студии, които съставят книгата (Фондация „Комунитас”, 2017 г.) са свързани в определена последователност, подчертава авторът. „Така, първата от тях е по-строго историко-екзегетическа и има за цел да представи автентичния „хронотоп”, в който е било установено евхаристийното тържество на Църквата... Есхатологичната природа на завещаното ни тогава (и актуализирало се на Петдесетница) осъществяване е предметът пък на втората студия, а третата е посветена на онова, което всъщност е (би трябвало да е) Църквата – осъществеността на завещаното ни от Христос”.

Борис Зайцев

Капки от Русия

Това е първата поява на Борис Зайцев (1881–1972) на български език (изд. Фондация „Комунитас“, 2017, превод от руски Деян Кюранов). Той, моралният стожер на бялата емиграция в Париж, е слабо познат и в родината си, макар че е оставил около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета... В стила му си дават среща и сблъсък руската класика и отричането й. Публикуваме откъс от пътеписа „Атон“.

“25-ият час” – роман за предела на човешкото (не)достойнство

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

К. Вирджил Георгиу

Двадесет и петият час

„Двадесет и петият час”(1949) на К. Вирджил Георгиу (изд. Фондация Комунитас, превод от френски Тони Николов) е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие” – едно „адско клеймо”, което го преследва до гроба. Книгата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Екранизирана е през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Серж Реджани и Вирна Лизи. Публикуваме откъс от нея.

Сър Томас Браун

Урнопогребение

Сър Томас Браун (1605-1682) е лекар, учен, колекционер, писател, който с неутолима любознателност изследва най-странни природни и културни форми. Той всъщност е преди всичко религиозен човек, способен да разпознае и почита тайнството там, където то се явява. Запленен от стила и мисълта му, Борхес споделя, че е дал най-доброто от себе си, за да бъде сър Браун. Публикуваме въведението към книгата „Урнопогребение“ (Фондация „Комунитас”, 2016) на проф. Владимир Градев, който е превел от английски трактатите, и един от тях – „За сънищата“.

Деян Енев

Християнски разкази

„Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче – славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре.“ протойерей Николай Нешков