ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Николай Николов-Козия и фантастиката да си млад

Николай Николов-Козия е автор на книги-игри и на научно-фантастични разкази. Според него науката се насочва към смартфоните, мечтателите в нея намаляват, а днешните хора стават робосапиенси.

Росица Чернокожева

Меркуцио Полински или нежността като начин на живот

Меркуцио Полински в книгата на Генадия Кортова – една добре разказана история с подзаглавие "Приказка за деца и възрастни" – не е човек, макар да си има име и фамилия. Той е малко мишле.

Жюлиен Грийн

Дневник, 1996 г.

Какъв персонаж е животът! Неговите капризи и прехласвания, тъкмо в това е гениалността му. Долавяме я и я схващаме едва под ъгъла на иронията, която животът къта като съкровище.

Михаел Валдщайн

Толкин и Тома от Аквино

Първата и непосредствена цел на „Властелинът на пръстените” е забавлението, което означава радост от красотата на историята. Друго следствие от това е, че Толкин изостря погледа ни за дълбоката истина на нашия свят.

Мауро Корона

Къщата отвъд света на Георги Данаилов

В памет на големия писател, който завинаги се пресели „отвъд света“.

Преводачът, Вавилонската кула и домът на езика

Разговор за възможностите пред преводача на антични текстове, за българската тенденция към монокултурност и представата за справедливост.

Адам Загаевски

Поезията, възхвала на света

Видеозапис от срещата с големия полски поет, който беше гост на Софийския литературен фестивал 2016.

Нермин Йълдъръм

Живеем в общество, което обича да забравя

Два романа на Нермин Йълдъръм са преведени на български – „Сънувани тайни в Истанбул“ и „Уроци за забрава“ (изд. „Рива“). Писателката беше гост на Софийския литературен фестивал в края на 2016 г. С нея разговаря Оля Стоянова.

Димитър Коруджиев

Трябваше време, за да станем нормални хора

На 26 декември се навършват 75 г. от рождението на Димитър Коруджиев. Предлагаме ви откъс от интервюто на Деян Енев с автора на "Градината с косовете" и "Домът на Алма".

К. Вирджил Георгиу

Истинската идентичност

Неведението за уникалността на човешката личност е смъртният грях на нашата цивилизация. Тази цивилизация е изградена по фабричен модел. А фабриката познава само верижния и сериен труд. Машината пренебрегва уникалното и незаменимото.