ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Николай Николов-Козия и фантастиката да си млад

Николай Николов-Козия е автор на книги-игри и на научно-фантастични разкази. Според него науката се насочва към смартфоните, мечтателите в нея намаляват, а днешните хора стават робосапиенси.

Жаклин и Раймонд Вагенщайн

Бъдещето – светло и книжно

Издателство Colibri празнува 25 години: за литературния кинофестивал CineLibri, за началото и бъдещето – с Жаклин и Раймонд Вагенщайн разговаря Зелма Алмалех.

Мила Попнеделева-Генова

Игра на „направи си книжка”

„Детето може да докосва книгата, да гали любимите герои в нея, да я гушне, да я гризне, да заспи с нея… Дигиталният четец е студен.“ С Мила Попнеделева-Генова разговаря Даниела Чулова-Маркова.

Росица Чернокожева

Меркуцио Полински или нежността като начин на живот

Меркуцио Полински в книгата на Генадия Кортова – една добре разказана история с подзаглавие "Приказка за деца и възрастни" – не е човек, макар да си има име и фамилия. Той е малко мишле.

Чувството, че си дете

Каква история се крие зад една детска книга? Това се опитвам да разбера от разговора с Ваня Настанлиева – авторка на книги и художничка, която от години живее в Англия.

Джузепе Феста

Вярвам в децата

С италианския писател, музикант и природозащитник Джузепе Феста, който беше гост на Първия литературен фестивал за деца и младежи в София, разговаря Албена Раленкова.

Венцеслав Константинов

Фолкер Браун: живот под принуда

Немският писател Фолкер Браун, роден в Дрезден през 1939 година, си създаде име на поет, драматург и отличен разказвач.

Венцеслав Константинов

Илзе Айхингер: цветовете на надеждата

Илзе Айхингер утвърждава името си и като майстор на късия разказ. Нейната „Огледална история” е призната за една от съвършените белетристични творби в новата немскоезична литература.

Жюлиен Грийн

Дневник, 1996 г.

Какъв персонаж е животът! Неговите капризи и прехласвания, тъкмо в това е гениалността му. Долавяме я и я схващаме едва под ъгъла на иронията, която животът къта като съкровище.

Вениамин Пеев

Шекспир и женевската Библия

Изследователите са единодушни, че макар Шекспир да е познавал и ползвал и други библейски издания като Епископската библия или превода на Роджърс, неговото предпочитание определено е било на страната на Женевската библия.