ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Божидар Кунчев

Обятие към всичко

Текст, посветен на осемдесетата годишнина от рождението на поета Николай Кънчев (1936–2007).

Валентин Калинов

Подслушвачът на невидимото

Рьоне Шар, „Поезия. Избрано”, С., ИК „КХ – Критика и Хуманизъм”, 2014, превод Златозар Петров, художник Яна Левиева.

Навид Кермани

Жак Мурад и любовта в Сирия

„Запознах се с отец Жак през есента на 2012 г., когато пътувах из разтърсената от войната Сирия. Той се грижеше за католическата общност в Кариатейн…“ Публикуваме речта на писателя Навид Кермани, произнесена при получаването на Наградата за мир през 2015 г. във Франкфурт.

Ален Безансон

Достоевски

Ален Безансон е френски историк, дългогодишен преподавател в Училището за висши социални науки в Париж, където в духа на школата "Анали" изследва историята на руската култура. В края на 2012 г. излезе последната му книга "Светата Русия", от която предлагаме главата, посветена на Достоевски.

Антон Баев

Възможен ли е единен балкански език?

С писателя, който участва в Международния литературен фестивал „Про-за Балкани“ в Скопие, разговаря Дияна Боева.

Венета Домусчиева

Планетата Стругацки

Замина надалеч, в недосегаемото, и този мъдрец. Не успях да поговоря с Борис Стругацки.

Джон Грей

„Капиталът” на Ланчестър

В новия си роман „Капитал” (Capital, Faber&Faber, 2012) писателят Джон Ланчестър обвързва Лондон с финансовата криза.

Венцеслав Константинов

Херман Ленц: безнадеждно и все пак розово

Херман Ленц, роден през 1913 година, е част от "поколението на оцелелите" сред западногерманските писатели, които създават големите си книги след войната, след период на наложено мълчание, вътрешна емиграция и тежка екзистенциална криза.

Портал Култура

Мо Ян – Нобелов лауреат за литература

Сред фаворитите, които, освен Мо Ян, със затаен дъх са очаквали решението на Нобеловия комитет, според информацията на „Свенска Дагбладет”, са били канадската писателка...

Димитър Бечев

Полунощ в Пера палас

Светът, който Чарлз Кинг, описва в книгата си „Полунощ в Пера палас”, е толкова омайващ, колкото и ефимерен.