Как да мислим между езиците? Отговор на този нелесен въпрос се опитва да даде немският философ Хайнц Висман, който от десетилетия живее и преподава в Париж, в най-новата си книга „Да мислиш между езиците“, отличена с Европейската награда за есеистика за 2013 г.
Георги БОРИСОВ разговаря с автора на „Списъкът с моите желания“ (изд.„Факел експрес“) за предисторията на книгата, рекламата и поезията като пълни противоположности, за вниманието към читателя и правото на избор в изкуството.
Последната книга на известния американски писател от босненски произход Александър Хемон „Книгата на моите животи” (The Book of My Lives) току-що излезе в САЩ. Разказ за еуфорията от живота преди катастрофата на войната.
Как се е стигнало до принизяването на интелектуалеца в наше време? Няма как да не отчетем една от причините – недоверието към поколения интелектуалци, затваряли си очите за ужаси като Холокоста, ГУЛАГ и касапниците на Културната революция в Китай.
Причисляван обикновено към групата на френските символисти, Франсис Жам е известен в България в началото на ХХ в. и харесван от Димчо Дебелянов, както може да се види в строфа от едно негово стихотворение, писано на фронта.
Когато в хуманитарното европейско общество безсъдържателното понятие „човечество” започна да изтласква разбирането за Църквата, която е тяло Христово и пълнота, изпълваща всичко във всички, идеята за спасението преминава в ръцете на самозванци и започва да се осъзнава като всеобщо земно спасение на хората от земните беди.
Digital Public Library of America отвори врати тези дни: нов опит да се възроди мечтата за универсалната библиотека в името на общото благо.
„Веднъж се наложи да отговарям на уж елементарния въпрос за какво служи литературата…” Писателят чете от книгата си с есета и публицистични текстове „Невидимите кризи” (изд. „Жанет 45”).
