ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук Старите писатели

Старите писатели

Георги Данаилов

Няма история въобще, има истории

"Казват, че човекът е венец на творението. Може да се добави само, че този венец е трънен! Ние наистина сме свикнали да се надценяваме. Лесно ни е, защото нямаме основа за сравнения." Втора част на разговора.

Георги Величков

Не сторих зло никому

По-голямата част от живота си прекарах по кафенета и ресторанти, в приятелски компании. Сега, към края вече, имам нужда да застана очи в очи с истината за самия себе си. Разбира се, вече не мога да поправя нещо, но трябва да стягам чисти дрехи за оня свят.

Марко Ганчев

С етикета „поет-сатирик” не ме жигосаха като „враг на народа”

Иронията като поетика бе станала неотменна част от световната интелектуализация на поезията. Тя бе едно свенливо изказване на патоса, който, ако си бе останал романтично приповдигнат, щеше да се превърне в пародия за просветения съвременен читател.

Валентин Караманчев

Прописах белетристика на инат

Принципът ми е – доброто хвърлям в морето, без да се обръщам, без да го помня. Да можеше така и с „лошото“, щеше да е лесно. Но как да го забравят тези, на които съм го причинил.

Димитър Коруджиев

Сценарият за Сашо Сладура чака 20 години

Във всяка област на живота ние отвоювахме територии от бившите комунисти „метър по метър”. Дълго време те доминираха във всички комисии и журита. А някои хора, наглед привързани към демокрацията, неочаквано вземаха тяхната страна.

Дарина Герова

Самотните родители сме с празни празници!

Злото започва да отнема основни идеи, представи и представители на доброто и никой вече не успява да спаси човешката душа от златния телец.

Никола Радев

Литературата очовечава света

Литературата не оправя света, тя го очовечава. Без нея светът оскотява. Има една чудна испанска поговорка и тя ме е окриляла винаги: „Вземи каквото искаш, каза Бог. Вземи и плати за него!“.

Марко Ганчев

Важно е ние да прочетем времето,
а не то – нас

Упованието все пак си остава в Библията. Метафората за Страшния съд e велика метафора. Накрая всеки писател се затваря в своите текстове и страшният съд ще бъде върху тях. Най-страшното на тоя съд е, че Господ ще съди по делата ни така, както той ги вижда, а не както ги виждаме ние сега.

Портал Култура

Аз съм от поколението на последните литературни бохеми

Прописах от съпричастност към болката на млад работник, на когото каменотрошачка откъсна дясната ръка. Пред очите ми. Дълго време не можех да се избавя от случката с този човек. И я записах.

Георги Величков

Уморен съм от четене

Кръстил съм мемоарите си „Изповедите на един незавършен алкохолик”. Не за да омаловажа написаното, а защото с ирония и усмивка могат да се кажат и най-тъжните истини. Знам, че когато завърша тази книга, няма да имам повече работа на този свят.