ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук Старите писатели

Старите писатели

Валентин Караманчев

Вярвам във въздаянието

Глупаво е да се разкайвам за нещо, което не съм бил. Някой ще подхвърли „Цензор“. Никога не съм държал червен молив. В системата на книгоиздаването и печата след 1956 година не е имало цензори.

Любен Петков

Закриването на „Родна реч“ е безумство

Младите писатели да не се боят от самотата, нито от бедността и злите езици. Да пазят българския език, да дълбаят и записват видяното в човешката бездна с вяра в доброто.

Дарина Герова

Самотните родители сме с празни празници!

Злото започва да отнема основни идеи, представи и представители на доброто и никой вече не успява да спаси човешката душа от златния телец.

Марко Ганчев

Важно е ние да прочетем времето,
а не то – нас

Упованието все пак си остава в Библията. Метафората за Страшния съд e велика метафора. Накрая всеки писател се затваря в своите текстове и страшният съд ще бъде върху тях. Най-страшното на тоя съд е, че Господ ще съди по делата ни така, както той ги вижда, а не както ги виждаме ние сега.

Портал Култура

Аз съм от поколението на последните литературни бохеми

Прописах от съпричастност към болката на млад работник, на когото каменотрошачка откъсна дясната ръка. Пред очите ми. Дълго време не можех да се избавя от случката с този човек. И я записах.

Валентин Караманчев

Прописах белетристика на инат

Принципът ми е – доброто хвърлям в морето, без да се обръщам, без да го помня. Да можеше така и с „лошото“, щеше да е лесно. Но как да го забравят тези, на които съм го причинил.

Марко Ганчев

С етикета „поет-сатирик” не ме жигосаха като „враг на народа”

Иронията като поетика бе станала неотменна част от световната интелектуализация на поезията. Тя бе едно свенливо изказване на патоса, който, ако си бе останал романтично приповдигнат, щеше да се превърне в пародия за просветения съвременен читател.

Георги Данаилов

Всеки човек може да оцвети годините си

Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!

Георги Величков

Уморен съм от четене

Кръстил съм мемоарите си „Изповедите на един незавършен алкохолик”. Не за да омаловажа написаното, а защото с ирония и усмивка могат да се кажат и най-тъжните истини. Знам, че когато завърша тази книга, няма да имам повече работа на този свят.

Димитър Коруджиев

Сценарият за Сашо Сладура чака 20 години

Във всяка област на живота ние отвоювахме територии от бившите комунисти „метър по метър”. Дълго време те доминираха във всички комисии и журита. А някои хора, наглед привързани към демокрацията, неочаквано вземаха тяхната страна.