ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Георги Данаилов

Няма история въобще, има истории

"Казват, че човекът е венец на творението. Може да се добави само, че този венец е трънен! Ние наистина сме свикнали да се надценяваме. Лесно ни е, защото нямаме основа за сравнения." Втора част на разговора.

Георги Данаилов

Всеки човек може да оцвети годините си

Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!

Мартин Димитров

Ценности и политически избори

В политиката е важно да можеш да казваш „не”, да не могат да се договорят с тебе. Да не могат да те пречупят, да не могат да те купят, да не могат да те сплашат.

Светослав Овчаров

Нито една война не може да бъде спечелена

С режисьора Светослав Овчаров, който представя на София Филм Фест 2017 новия си игрален филм „Врагове“, разговаря Мариана Първанова.

Драгомир Йосифов

Културата, едно непрестанно бягащо убежище

С композитора Драгомир Йосифов разговаря Маня Попова: за новото му произведение – струнен квартет с название „… van…“, за мотива да пишеш, за бягството назад, към културата, за иронията.

Бертран Вержели

Отчаяни сме, защото сме вярващи

„Имаме понятие за трагично, защото имаме понятие за щастие. Имаме усет за човешката мизерия и падение, защото имаме усет за Бога, за непреходното. Ето затова ни боли.“ С френския православен философ Бертран Вержели разговаря Юлия Талева.

Атанас Славов

Правото на съпротива и лустрацията второ поколение

Първият риск пред нашата сигурност е всъщност вътрешен риск, свързан с устойчивостта на основните ни институции – правосъдието, изпълнителната власт, законодателния процес.

Мартин Скорсезе

За „Мълчание“ и милостта
към себе си

Аз съм обсебен от духовното. Обсебен съм от въпроса какви сме ние. Можем ли така да култивираме доброто, че в някакъв бъдещ момент насилието да престане да съществува? Ала точно сега насилието е тук.

Владимир Градев

Да не превръщаме делото на Светите братя в псевдоморфоза

Традицията съществува, само ако е жива, ако не се превръща в мъртва черупка, в псевдоморфоза. Честването на празника трябва да ни обединява – всички учени, духовници, учители, ученици, народ. Инак празникът става само празен от учебни занятия ден.

Нермин Йълдъръм

Живеем в общество, което обича да забравя

Два романа на Нермин Йълдъръм са преведени на български – „Сънувани тайни в Истанбул“ и „Уроци за забрава“ (изд. „Рива“). Писателката беше гост на Софийския литературен фестивал в края на 2016 г. С нея разговаря Оля Стоянова.