0
881

Eyebrow отвъд джаза

Eyebrow_1
Eyebrow

Концертът на бристълското дуо ще е в петък, на 17 април, от 21 ч. в клуб *Mixtape 5* в рамките на 13-ия „Аларма Пънк Джаз Фест”. Двамата джазови визионери ще имат само още един концерт в региона – на следващия ден на фестивала за нова музика Stone Upon Stone в Ниш. Разговор с барабаниста Пол Уайгинс и тромпетиста Пит Джъдж.

Музиката на Eyebrow е трудна за описване, но пък грабва от първо слушане. Като албум на Молвар, Арве Хенриксен или Джон Хасъл. Тези са най-честите сравнения на критиката, с които обаче тромпетистът Пит Джъдж, който много харесва и тримата, особено последния, не е съвсем съгласен. Той набляга на специфично бристълското в музиката на дуото, но се съгласява, че макар разположен в Южна Англия, Бристъл също може да бъде интерпретиран като Север от слушателите по света. Ако проследим нишката на историята, история да искате – има предостатъчно. Нека не забравяме, че Пит не е кой да е, а тромпетист на една от най-важните британски ню джаз формации – Get The Blessing. Пол пък дълги години е бил барабанист на иконите на пост-пънк-джаза Blurt (да не се бъркат с Blur). Студийните колаборации на Пит включват още участие в новия албум на EyotSimilarity, както и в осъвременената версия на класическия албум на „Джетро Тъл“ Thick As A Brick (TAAB2). Пол пък е работил с Дамо Сузуки, Наташа Атлас и Гари Лукас… Но това са само фактите зад Eyebrow – по-важно в случая е какво създават. А то е висока класа джаз от бъдещето, запазил своето силно органично естество дори в моментите на използване на нови технологии на сцената. Тук има и ембиънт, и трип-хоп (без вокали обаче), и пост пънк, и филмова окраска, и от оная неописуема мистична атмосфера, която създават на сцената по-обширни британски формации като Cinematic Orchestra (примерно). Има умело боравене не само с инструментите, но и с пространството. Има и мечтателност. И избухвания – и под формата на имплозии, и под формата на експлозии. Има история, която пиесите им разказват. Има и една отвореност като в музиката на Дино Салуци или на Underwater Chess (нарочно даваме два крайно различни един от друг, пък и от Eyebrow, примера, за да заличим изцяло границите между Север и Юг в полето на въображението). Т.е. нещо, което хем става на сцената, хем става в главите и в душите на слушателите, когато съответната пиеса уж вече е приключила – като довършване на фразата или дълбоко ирационално отзвучаване в умовете и душите.

Започваме, съвсем естествено, със създаването на групата…

Pete_Judge_Eyebrow
Пит Джъдж

Пит: Бристъл е много интересен град от музикална гледна точка. С много изключителни и необикновени музиканти. И понеже е доста малък град, често се озоваваме в групата на някого, когото познаваме. А освен това излизаме вечер на едни и същи места, засичаме се по едни и същи концерти. Срещнах Пол точно по този начин. За кратко дори имахме група в друг жанр. После свирих в друга една банда на Пол – Limbo, която е много, много добра голяма импро-електро-джаз формация, водеща ни донякъде и към електрическия период на Майлс Дейвис. Добре ни се получи и решихме да пробваме заедно още нещо. И просто седнахме в студиото и засвирихме без никакви предварителни идеи и планове, и записахме всичко, което изсвирихме тази вечер. После прекарахме няколко седмици в изслушване на записания материал и в трансформирането му в отделни пиеси. Открихме, че това е начинът, по който нещата се получават за нас като дуо, и продължихме по същия начин…

Пол: Всичко започна по-скоро като среща между двама души, които искаха да създадат нещо заедно. Така се получи, че аз съм барабанист, а Пит – тромпетист… Не сме мислили за група от тромпетист и барабанист. Но съвместните ни идеи сработиха в този формат. Пит вече използваше различни електронни ефекти за тромпета си, а аз се интересувам от прилагането на повтарящи се ритмични структури, нещо, върху което съм работил доста и в предишната ми група Blurt. Всичко започна като експеримент. Всеки от нас има своя индивидуален подход и просто решихме да видим какво ще се получи, ако ги комбинираме. Иначе аз лично като музикант съм повлиян от Can, Джаки Либцайт, Neu! и т.н.

Paul_Wigens_Eyebrow
Пол Уайгинс

В биографията ви се споменава, че също така сте свирили заедно с Дамо Сузуки от Can.

Пол: Да, това беше един специален концерт. Той дойде в Бристъл с един от музикантите от японската психеделик формация Acid Mothers Temple. И направиха съвместен концерт с няколко бристълски музиканти, сред които и аз. И за мен това събитие беше много вдъхновяващо – концерт-пиеса от час и половина без никакви паузи. Беше удивително. Това се случва често – обажда ти се някой приятел-музикант, включваш се в такава формация, свирите заедно на живо час, час и нещо. Предизвикателство е, да.

Какъв е вашият начин за „превеждане” на музикалния език на една група на езика на друга група? Ще дам пример: Blurt и Eyebrow са толкова различни, колкото може да са пост-пънк-джазът и ембиънт музиката, но и общото е налице, като се заслуша човек…

Пол: Мисля, че от годините свирене с Тед (Милтън – б.а.) в Blurt съм взел не само пост-пънк звученето, но и друг много важен елемент – идеята за повторяемостта на ритмическите структури, това органично, човешко лупиране на ритмите… И макар музиката на Eyebrow да не е шумна, този елемент й вдъхва много сила и създава същата атмосфера, която публиката да съпреживее. И предполагам, че точно този аспект от музиката на Blurt и от собственото ми свирене се опитвам да развия сега с Eyebrow

Eyebrow е група от двама, която обаче може да звучи и като цял оркестър – не само поради множеството малки елементи от пъзела и другите инструменти, които владеете, но и от гледна точка на структурирането на звука и пространството.

Пол: Мисля, че подходът ни на използване на електронните звуци не залага толкова на предварително записани фрагменти, колкото на сценична екипировка, която да ни позволи да лупваме звука на живо по един по-спонтанен начин –  спрямо посоките, в които музиката ни поема по време на концерт. Това си е като да имаш още един инструмент на сцената – по-добрият вариант, отколкото ако имаш предварително записани звуци на лаптопа си, които да използваш на концерт. Да, това е в по-голямата си степен органичен подход към правенето на музика.

Пит: Това е, което каза Пол за повторяемостта и постепенното включване и развиване на лупове от изсвирени на момента фрази и от барабаните, и от тромпета… Започваме от много проста тема, която развиваме като атмосфера, свирейки все по-малко и по-малко. Една от основните разлики между тази група и останалите ни групи с Пол е именно в минимализма, който се опитваме да развиваме като група от двама. И свиренето в различни пространства също допринася, винаги променя с нещо пиесите ни – това не е трудно: ние започваме от много прости мелодии или хармонични структури и имаме пълната свобода да ги развием спрямо мястото и ситуацията.

В новия албум обаче не сте само двама – в него участва и Джим Бар, пък и вие включвате някои неочаквани инструменти… Разкажете за Garden City, където освен това се фокусирате върху по-кратките произведения, докато в албуми като Elemental наблягате на по-дългите форми.

Пит: Да, надявам се, че музиката ни се развива със свиренето. Garden City е четвъртият ни албум, а два от трите предишни са правени по специален случай – като подвижен саундтрак във филмови проекти. Така че пиесите в тези албуми имат много специфична функция. А по материала за Garden City работихме няколко години, рафинирайки пиесите. Най-краткото произведение в албума е Lustre, което трае 2 минути – аз свиря със сурдина а Пол с шейкъри – много минималистично. А най-дългото е 13-минутното Thaw, което започваме с много изчистени прости звуци и го развиваме в нещо, което да звучи като изсвирено от оркестър. Аз свиря и на туба, а Пол на цигулка. Трябва да слушате много внимателно, за да чуете цигулката, но това е фантастичен звук, който е като слънчево затъмнение. Ставаме все по-уверени с всеки следващ албум. И начинът ни на записване сега е различен. Поканихме един от големите приятели на Get The Blessing, Т.Дж.Алън от Bat For Lashes, да запише албума – той има много интересен подход към звука и свой звукозаписен метод. Така че този албум е съвместно дело с много наши приятели – и Джим Бар участва на баритонова китара…

Пол: Да, Джим от Get The Blessing изсвири някои от допълнителните звуци на албума, много сме работили с него и преди. Той е продуцент на някои от предишните ни работи. Свирил е с нас и на живо. Звукът се променя, разбира се, когато сме повече хора, но подходът ни към органичната страна на музиката си остава същият. Радваме се, когато някой като Джим се включва и обогатява звука, но обичаме и формата на дуо, защото тогава остава повече пространство за разработване…

И накрая – няколко думи за пътуването и предизвикателството да откривате нова публика, тъй като в петък излизате за пръв път от границите на Великобритания с тази група.

Пит: Срещите с публиката и с музиканти по пътя е едно от най-големите удоволствия. С Get The Blessing много пътуваме по света, особено през последните 5-6 години. И по турнета сме срещали толкова много фантастични и озарени хора. Специално по различните европейски джаз фестивали винаги е така. И няма нещо, което да обичаме повече от това след концерт да се смесим с публиката и да попием нещо от културата и очарованието на мястото. Така се запознахме и с Eyot преди няколко години – на фестивала „Нишвил”.

Пол: Ние сме група в джобен формат. От моя опит с триото Blurt знам, че ако си малоформатна група, винаги можеш да се метнеш на влака и да пътуваш от град на град. Така е и с Eyebrow – ние сме адаптивна група, която пътува лесно и обича да е сред хората.

Пит: За нас това, че за пръв път имаме лейбъл (90 & 9 Records) и хора като Деян и Eyot, които ни помагат, е много важна стъпка. С нетърпение очакваме тези два концерта на Балканите. И по мое подозрение, изхождайки от опита си с Get The Blessing, а смятам, че и Пол ще се съгласи, публиката на континента много лесно ще разбере и обикне музиката ни.

*На сцената преди Eyebrow ще излезе и една от най-важните български формации в същия жанр – Fly We To The Moon. Без да обещават, организаторите подозират, че може да се получи и някоя интересна съвместна пиеса, създадена на момента.